Функционалното изследване на Евстахиевата тръба има своето важно практическо значение, особено в случаите, в които предстои провеждане на тимпанопластика. Използват се няколко проби, с които се установява функционално работата на Евстахиевата тръба.


Един от методите е пробата на Валсалва (Valsalva). При нея пациентът се кара да затвори плътно двете ноздри и устата, като след това се увеличава налягането в устната кухина (по-конкретно в областта над гърлото – епифаринкс). При наличие на нормална проходимост се чува слабо изпукване, което може да се установи и с отоскопска тръба. При отоскопия – преглед на външното ухо със специален апарат, се вижда изпъкване на тъпанчевата мембрана.


Важно е да се отбележи, че при извършването на пробата, в случай на възпаление в носната кухина, е възможно преминаването на секрет към средното ухо, по време на продухването.



Друга проба е тази на Toynbee, като при нея пациентът отново е със затворени ноздри и уста, но извършва няколко последователни преглъщания, при които се създава понижено налягане в средното ухо. При отоскопия е налице хлътване на тъпанчевата мембрана и възможност за възприемане на слаби шумове от изследвания пациент.


Пробата на Politzer представлява поставяне на оливата от балона на Политцер в едната ноздра, а другата се затваря от пациента. Паралелно с повишаване на налягането в назофаринкса изследваният произнася думи като „ура” или „куку”, или преглъща по време на компресията от страна на балона.


Други методи за изследване са тубарна манометрия, сономанометрия, импеданс аудиометрия, тимпанометрия и други.


Към импедансметрията се включва т. нар. тимпанометрия, която представлява измерване на съпротивлението, което се оказва върху звуковата вълна при преминаването и през интактната (без перфорация) тъпанчева мембрана.


От техническа гледна точка импедансметърът се състои от електронна част, която може да отчита разлики на налягането във външния слухов проход. В крайната част на уреда се поставя олива (най-често пластмасова), която служи за плътно затваряне на прохода.


На оливата се намират три отвора – първият е свързан към слушалката на пациента и подава тоново, вторият е свързан с регулатор на налягането и позволява създаване на позитивен и негативен натиск във външния слухов проход, а третият – монтиран към микрофон и има отношение към регистрация на отразения импедансен натиск от тъпанчевата мембрана.


NEWS_MORE_BOX


Нормално е наляганията пред и зад тъпанчевата мембрана да бъдат равни на нула, а съпротивлението върху тъпанчевата мембрана – минимално. Регистриране на т. нар. импеданс на мембраната се определя от нейната еластичност и възможност за огъване. Колкото по-голяма е разликата в налягането от двете ѝ страни, толкова по-висок е нейният импеданс.


Стойностите се изобразяват на т. нар. тимпанограма, на която се получава крива с различна височина и форма. Върхът на кривата е по-нисък, когато еластичността на тъпанчевата мембрана е намалена. Върхът може да е по-висок от нормата в случаите, в които има атрофия на централната част на мембраната.


Кривата може да остане платовидна в случаите, в които е налице анкилоза на ставите в слуховата верига, налице е тимпаносклероза, отосклероза и други. Поради което измерванията са с важно диагностично значение за диагностиката на тези заболявания.


Т. нар. стапедиус рефлекс липсва при заболявания като отосклероза, слухова умора, увреждане на лицевия нерв, както и лезии в ствола на мозъка (при нарушаване на целтрални рефлексни пътища, които преминават през него).