Цьолиакията или наричана още глутенова ентеропатия представлява хронично заболяване, което засяга хора в различна възраст – от ранна детска до късна старческа. Прицелен орган на заболяването е тънкото черво, като болестните прояви се дължат основно на намаленото усвояване на хранителните вещества. Характерно е леко изразеното превалиране на засягането при женския пол в сравнение с мъжкия.


Заболяването се характеризира с няколко диагностични пика – в ранна кърмаческа и детска възраст, както и в зряла – най-често около 30-40-години. Погрешно заболяването се смята за проявяващо се основно в детската възраст – повече от пациентите се диагностицират в по-зряла възраст. Предполага се, че с възрастта нарастват и клиничните прояви, което насочва към търсене на причина.


Спорни са мненията на специалистите по отношение на необходимостта от скрининг на населението за цьолиакия или изследване само при проява на комплекс от симптоми. Според статистически данни процентът на заболяването сред населението от европеидната раса достига 1-2%. Характерно за заболяването е, че клиничните прояви могат да бъдат разнообразни, както и формите на протичане – безсимптомно, нетипично, с умерена или тежко изразена симптоматика.



Пропускане поставянето на диагнозата в ранна детска възраст има особено важно значение, поради забавяне в растежа (невиреене), следствие на малабсорбцията – нарушеното усвояване на хранителните вещества.


По-голямата част от специалистите не препоръчват обхващане на цялата популация, а провеждане на скрининг само в т. нар. таргетна група. В тази група влизат лица с наследствена обремененост (роднини със заболяването), деца с някои генетични синдроми – Даун, Уилямс, Търнър и други. Важно значение има изключване на цьолиакията при деца, които са с изоставане в растежа, както и при тези с хронична диария и коремни болки.


Като атипични симптоми на заболяването, при които се препоръчва да се прави скрининг е наличието на неуточнена анемия, хронично главоболие, хроничен панкреатит, продължителна уморяемост, за която не може да бъде открита причина.


Някои специалисти предлагат изследване за специфични антитела да се извършва след предварителен скрининг за „генетична податливост” – HLA типизиране. В случаите, в които има положителен резултат се налага необходимостта от серологично изследване за специфични антитела. Но до момента в САЩ подобен метод за идентифициране на повишен риск не се препоръчва.


Какви изследвания са необходими?


След подробно снета анамнеза, с особено внимание на храненето и приемът на глутен-съдържащи храни се пристъпва към серологични тестове. Те включват търсене на общ IgA и IgA-антитела срещу т. нар. тъканна трансглутаминаза (anti-tTGA). Поставяне на окончателната диагноза е след гастроскопия и вземането на биопсичен материал за хистологично изследване.


NEWS_MORE_BOX


Анализ на проучване при пациенти в различна възраст показва, че откриването на специфичните антитела не корелира във всички случаи с тежестта на симптомите.


От важно значение е изследванията за цьолиакия да се правят преди започване на диетата, с която се изключва глутенът, тъй като диетолечението води до намаляване на изследваните маркери в серума и съответно нараства вероятността за компрометиране на точните резултати.


Серологичните изследвания имат отношение и към проследяване ефекта от диетата, като паралелно с това са индикатор за нейното спазване.

 

Важно е всеки пациент с положителни серологични резултати да бъде насочван към специалист-гастроентерология, който да преценява необходимостта от последваща горна ендоскопия и вземането на биопсичен материал за хистологично изследване. При симптоматични пациенти с висок титър на тъканни антитрансглутаминазни антитела се смята, че ендоскопското изследване става излишно.