Какво представляват свободните леки вериги?

Леките вериги са протеини, които се произвеждат от имунни клетки, наречени плазмени клетки (плазмоцити). Наричани още леки вериги тип капа и ламбда, свобоните леки вериги се свързват заедно с други протеини (тежки вериги), за да образуват имуноглобулини (известни също като антитела), които неутрализират специфични заплахи за тялото като бактерии и вируси. Плазмените клетки обикновено произвеждат някои излишни леки вериги, които не се свързват с тежки вериги и вместо това навлизат в кръвта.

 


За какво служи изследването на свободните леки вериги в кръвта?

Свободните леки вериги се отнасят до тези протеини, които не са част от цели имуноглобулини и присъстват в кръвта. Изследването на свободните леки вериги измерва количеството свободни капа и ламбда леки вериги в кръвта и изчислява съотношението капа / ламбда леки вериги, за да помогне да бъдат открити, диагностицирани и проследявани състояния, свързани с увеличеното производство на свободни леки вериги.


Всички видове имуноглобулини са съставени от четири протеинови вериги: две идентични тежки вериги и две идентични леки вериги. Определена плазмена клетка произвежда само един вид имуноглобулини. Обикновено винаги има лек излишък от произведени свободни леки вериги, така че ниски нива на свободни капа и ламбда вериги се откриват в кръвта.


При група състояния, наречени разстройства на плазмените клетки (дискразии) или моноклонални гамопатии, плазматичната клетка става неопластична, дели се повече, отколкото би трябвало и произвежда голям брой копия на себе си, които изтласкват други клетки в костния мозък. Тъй като копията идват от една плазмена клетка, те могат да произвеждат големи количества от същия тип анормален моноклонален имуноглобулин (М-протеин – антитяло или част от антитяло). Това може да е непокътнат имуноглобулин, само лека верига или рядко само тежка верига.


Излишното производство на леки вериги може да бъде наблюдавано при някое от нарушенията на плазмените клетки, като множествен миелом, MGUS (моноклонална гамапатия, състояние, което може да прогресира до множествен миелом), моноклонална първична амилоидоза и други. Тези състояния могат да останат незабелязани или да прогресират до появата на различни признаци и симптоми, характерни за различните заболявания.


Кога се назначава изследването на свободните леки вериги в кръвта?

Изследването на серумните свободни леки вериги (SFLC) помага да бъдат открити, диагностицирани и наблюдавани разстройства на плазмените клетки (дискразии), включително множествен миелом, първична амилоидоза и свързани заболявания или да се наблюдава ефективността на лечението.


Нарушенията на плазмените клетки се диагностицират рутинно с помощта на тестове, като електрофореза на серум и урина (SPEP / UPEP), последвани от тестове за имунофиксационна електрофореза (IFE), за да бъде определено кой имуноглобулин присъства в излишък. Кръвни тестове също могат да бъдат назначени за измерване на нивата на имуноглобулини (например IgG, IgM, IgA).


Изследването на свободните леки вериги предоставя допълнителна информация. Тестът може да открие прекомерните нива на свободни леки вериги, които могат да бъдат произведени от неопластични плазмени клетки и промени в съотношението на производството на капа и ламбда вериги, което показва излишък от тези клетки.


Първоначално се назначава изследване на нивата на серумни свободни леки вериги, заедно с електрофореза на серумни протеини, за да бъде проверено за ненормално производство на моноклонални протеини (М-протеин) и да бъде изчислено съотношението на свободни каппа / ламбда леки вериги. Ако електрофорезата на серумни протеини даде необичайни резултати, тогава се провежда електрофореза с имунофиксация, за да бъде определено кой имуноглобулин присъства в излишък.


Ако бъде открито нарушение на плазмените клетки, тогава може периодично да бъде назначавано изследването на свободни леки верига, за да бъде проследено състоянието или да бъде оценена ефективността на лечението. Този тест е особено полезен за диагностициране и наблюдение на пациенти, които имат по-рядко срещан олигосекреторен миелом, несекреторен миелом или лек верижен множествен миелом (при които няма достатъчно M-протеин в кръвта или урината, за да бъде измерен с помощта на електрофореза).


Библиография:
Lab Tests Online (LTO). Serum Free Light Chains
University of Rochester Medical Center (URMC). Free Light Chains (Blood)
Cancer Research. Types of myeloma