Какво представлява изследването на серумните нива на миоглобин?

Изследването на серумните нива на миоглобин представлява лабораторен тест за измерване нивото на миоглобин в кръвта. Миоглобинът е протеин, който обикновено се намира в тъканта на сърцето и скелетните мускулни. Този протеин може да бъде открит в кръвта единствено, когато е настъпило нараняване на мускул. По-специално нараняването на сърдечния мускул води до освобождаване на миоглобин. Когато бъде открит чрез кръвен тест, наличието на миоглобин е клинично значимо за поставянето на диагнозата.


Защо се назначава изследване на серумните нива на миоглобина?


Лекуващият лекар може да назначи това изследване, ако смята, че пациентът има сърдечен удар. При по-голямата част от случаите инфарктите се откриват на базата на симптомите и фамилната анамнеза (медицинската история в семейството), но има случаи, когато признаците на състоянието не са лесно забележими. Серумните нива на миоглобин могат да бъдат повишени в случай на възпалителни и дегенеративни мускулни заболявания и след нараняване на мускул. Това изследване може да помогне на лекаря да постави диагнозата.


Изследването на серумните нива на миоглобин в по-голямата част от случаите е заменено от изследване на серумните нива тропонин. Изследването за нивата на тропонин в кръвта може да потвърди диагнозата на инфаркт. Това е така, защото нивата на тропонина в кръвта са по-специфични за увреждането на сърцето, отколкото нивата на миоглобина. Нивата на тропонин в кръвта също остават по-високи от нивата на миоглобина за по-дълги периоди от време при наличие на инфаркт.


Изследването на нивата на миоглобина в кръвта се използва в някои случаи и обикновено се назначава заедно с други изследвания на сърдечни биомаркери. Сърдечните биомаркери са вещества, които се отделят в кръвта, когато настъпи увреждане на сърцето. Изследването на серумните нива на миоглобина може да бъде назначено заедно с изследване на серумните нива тропонин и креатин киназа.


Отрицателните резултати от изследването на серумните нива на миоглобина могат да бъдат използвани за изключване на инфаркт на миокарда като възможна диагноза. Положителните резултати от теста обаче не потвърждават, че пациентът е претърпял инфаркт. За да бъде диагностициран окончателно сърдечен удар, е необходимо да се проверят нивата на тропонин в кръвта, както и да се извърши електрокардиография (EKG/ЕКГ). ЕКГ представлява изследване, чрез което се измерва електрическата активност на сърцето.


Изследване на серумните нива на миоглобина може да бъде назначено, след като бъде потвърдено увреждането на сърдечния мускул. Стойностите, получени от теста, могат да помогнат на лекаря да оцени размера на настъпилите мускулни увреждания. Изследване на серумните нива на миоглобин може също да бъде назначено и при симптоми на бъбречно заболяване или бъбречна недостатъчност.


Как се извършва изследването на серумните нива на миоглобина?

Изследването обикновено се назначава при спешна медицинска помощ, когато човек изпитва симптоми на сърдечен удар. На приетите пациенти в спешно отделение със симптоми на сърдечен удар обикновено незабавно се извършва тестът.

 

Тестът изисква кръвна проба. Първо се използва антисептик, за да бъде почистено мястото, където се вкарва иглата, за да бъде взета кръвната проба. Често срещаните места за вземане на кръв са вътрешната страна на лакътя и предмишницата. Еластична лента се поставя около крайника, за да забави притока на кръв. След това иглата се вкара във вена, за да бъде взето малко количество кръв за изследване. Кръвта се взема в епруветка и се изпраща в лабораторията за анализ. След това ръката се освобождава от еластичната лента и се прилага натиск върху мястото на вземане на кръвта с помощта на памук или марля.


Обикновено този тест трябва да бъде извършван на всеки два до три часа в продължение на 12 часа след приема в болницата. Нивата на миоглобина в серума започват да се увеличават в рамките на два до три часа след инфаркт. Тези нива достигат най-високите си стойности в рамките на 8 до 12 часа. Нивата на миоглобин обикновено се нормализират в рамките на 24 часа. Това позволява за сравняването на промените в нивата на миоглобина, ако е необходимо.


Каква е подготовката за изследването на серумните нива на миоглобина?

Тъй като изследването често се извършва при извънредни ситуации, е малко вероятно пациентът да успее да се подготви за него. Ако е възможно, пациентът трябва да уведоми лекаря за последните скорошни здравословни проблеми или изследвания, на които е бил подложен.


Хората, които наскоро са имали пристъп на ангина пекторис, може да имат повишени нива на миоглобин. Освен това пациентите, преминали през кардиоверзия - процедура за възстановяване на нормалния сърдечен ритъм, може също да имат повишени нива на протеина. Хората, които имат бъбречно заболяване, трябва да съобщят за това, тъй като бъбречното заболяване води до високи нива на миоглобин в кръвта.


Трябва също така лекарят да бъде информиран при употреба на наркотици и алкохол. Тежката консумация на алкохол и употребата на някои наркотични вещества могат да причинят увреждане на мускулите, което също увеличава нивата на миоглобина в кръвта.


Какви са рисковете от изследването на серумните нива на миоглобин?

Изследването на серумните нива на миоглобин има минимален риск. Рисковете от този тест са общи за всички кръвни изследвания и включват:

  • Затруднено вземане на кръвна проба, което води до необходимостта от множество опити за вкарване на игла;
  • Прекомерно кървене от мястото на вкарване на иглата;
  • Припадък в резултат на виждането на кръв;
  • Кръвонасядане (натрупване на кръв) под кожата, известно като хематом;
  • Развитие на инфекция, когато целостта на кожата е била нарушена от иглата.

Какво може да означават резултатите от изследването на серумните нива на миоглобин?

Референтните стойности при изследване на серумните нива на миоглобин може да варират леко в зависимост от лабораторията, в която е извършен анализът. В повечето случаи за нормални резултати от изследването на нивата на миоглобин в кръвта се считат 0 до 85 нанограма на милилитър (ng/ml). Нормалните резултати ще позволяват на лекаря да изключи инфаркт като диагноза. Стойности над 85 ng /ml могат да сочат диагнози като:

  • Мускулно възпаление (миозит);
  • Мускулна дистрофия (наследствени нарушения, които причиняват увредена функция и структура на мускулите в тялото);
  • Рабдомиолиза (разграждане на мускулната тъкан от продължителна кома, някои лекарства, възпаление, продължителни гърчове и употреба на алкохол или наркотици, като кокаин)

Може да бъдат назначени допълнителни тестове за потвърждаване на диагнозата, ако резултатите на пациента са извън нормалните граници.

 

Библиография:
University of Rochester Medical Center (URMC). Myoglobin (blood)
American Association for Clinical Chemistry. Myoglobin
American Association for Clinical Chemistry. Cardiac biomarkers