Какво представлява прокалцитонинът?

Прокалцитонинът (РСТ) е протеин, който се състои от 116 аминокиселини и е предшественик на калцитонина, хормон, който се синтезира от парафоликуларните клетки (С клетки) на щитовидната жлеза и участва в калциевата хомеостаза. Прокалцитонинът възниква от разделен от ендопептидаза препрокалцитонин.


Прокалцитонинът (РСТ) представлява биомаркер, който проявява по-голяма специфичност от други проинфламаторни маркери (например цитокини) при идентифициране на сепсис и може да бъде използван при диагностицирането на бактериални инфекции.



Прокалцитонинът също се произвежда от невроендокринните клетки на белия дроб и червата и се освобождава като реакция в отговор на възпалителни стимули, особено при такива с бактериален произход. Това повишено ниво на прокалцитонин по време на възпаление е свързано с бактериален ендотоксин и възпалителни цитокини.


Повишените нива на серумен прокалцитонин в отговор на вирусни инфекции и неинфекциозни възпалителни стимули като автоимунно заболяване и хронични възпалителни процеси са много по-слабо изразени, рядко надхвърлящи 0,5 ng/ml.


Физиологичното значение и регулирането на синтезата на прокалцитонин не са добре проучени. Някои хипотези предполагат, че прокалцитонинът може да участва в метаболизма на калция, цитокиновата мрежа и модулацията на синтеза на азотен оксид (NO), като притежава болкоуспокояващ ефект.


Проучванията показват, че при пациенти със сепсис по-високите нива на прокалцитонин са свързани с по-голям риск от прогресия до тежък сепсис и септичен шок, влошавайки прогнозата за оцеляване. Локалните бактериални инфекции и абсцеси не повишават значително нивата на прокалцитонин.

 

Нивата на прокалцитонин падат при успешно лечение на тежка бактериална инфекция и тежки неинфекциозни възпалителни процеси. Постоянното или повтарящо се повишаване на прокалцитонин най-вероятно показва вторична инфекция. Тестът може също да бъде назначен като част от разширения панел за оценка на състоянието на пациенти с Covid-19.


Какви са показанията при изследването на прокалцитонин в кръвта?

Процедурата при теста се извършва чрез вземането на малка проба кръв от вена на ръката на пациент. Препоръчва се изследването да се направи сутрин на гладно. Процедурата не крие сериозни рискове. Прокалцитонинът може да бъде открит в кръвта в рамките на 2-4 часа след съответната причина за неговото повишаване, достигайки максимални нива след 12-24 часа. При липса на персистиращ стимул този протеин се елиминира, като полуживотът му е 24-35 часа. Поради тази причина параметърът може да бъде използван за динамично проследяване на пациентите.


 Изследванто на серумен прокалцитонин се използва:

  • При диагностициране и определяне на риска от бактериален сепсис;
  • При диагностицирането на бъбречно засягане при деца с инфекция на пикочните пътища;
  • Разграничаване на бактериални от вирусни инфекции, включително менингит;
  • Проследяване на терапевтичния отговор на антибактериална терапия и намаляване на експозицията на антибиотици;
  • Диагностициране на вторична инфекция след операция и при тежка травма, изгаряния и полиорганна недостатъчност;
  • Подпомагане на диагностицирането на усложнения при остър панкреатит;
  • В помощ на избора и времето за започване на антибиотично лечение;
  • При изясняване на прогнозата на тежки локализирани инфекции (например пневмония);
  • При изясняване на прогнозата на критично болни пациенти със системна инфекция;
  • Прогнозиране на необходимостта от антибиотично лечение при сепсис и съкращаване на продължителността на необходимите антибиотици;

Референтната стойност на прокалцитонин при възрастни и деца над 72 часа е 0,15 ng/ml или по-малко.


Какво показват референтните стойности при изследването на прокалцитонин?

Концентрациите на прокалцитонин (РСТ) при здрави хора са изключително ниски (<0,05 ng/ml) или неизмерими.

 

Състоянията, свързани с леко повишени нива на серумен прокалцитонин (0,15-2 ng/ml), включват:

  • Локализирана лека до умерена бактериална инфекция;
  • Неинфекциозен системен възпалителен процес;
  • Нелекувана бъбречна недостатъчност в краен стадий;

Състоянията, свързани с по-завишени серумни нива на прокалцитонин (> 2 ng/ml) включват:

  • Бактериален сепсис;
  • Тежка локализирана бактериална инфекция (тежка пневмония, менингит, перитонит);
  • Тежки неинфекциозни възпалителни заболявания (големи изгаряния, тежка травма, остра полиорганна недостатъчност, големи операции);
  • Медуларен карцином на щитовидната жлеза (може да надвишава 10 000 ng/ml)

Библиография:
Meisner M, Dresden-Neustadt SK. UNI-MED. Procalcitonin-Biochemistry and Clinical Analaysis. 1st edition
Maruna P, Nedelnikova K, Gurlich R. Physiology and Genetics of Procalcitonin
eMedicine. Procalcitonin (PCT)