Какво представляват фактор V Leiden и протромбин 20210?

Фактор 5 представлява протеин, който е необходим за правилното съсирване на кръвта. Генът за Фактор 5 (наречен Factor V Leiden, фактор 5 Лайден) и протромбин (полиморфизъм G20210A в гена за протромбин, PT 20210 или фактор II) може да съдържат генетични мутации, които са свързани с повишен риск от развитие на кръвни съсиреци. Тези мутации се изследват чрез два отделни теста, които оценяват ДНК на човек. Двата теста често се извършват заедно, за да бъде определено дали дадено лице има наследствен риск от прекомерно кръвосъсирване.


Фактор V и протромбин са коагулационни фактори (понякога наричани фактори на съсирване), два от групата протеини, които са от съществено значение за правилното образуване на кръвни съсиреци. Когато се получи нараняване и започне кървене, процес, наречен хемостаза (кръвоспиране, коагулация) започва да образува съсирек на мястото на нараняване, за да помогне за спиране на кървенето.



Кръвните клетки, наречени тромбоцити, се прилепват и се агрегират (процес на обединение на различни елементи) на мястото на нараняване и коагулационната каскада започва да активира коагулационните фактори последователно. В крайна сметка се образува кръвен съсирек. След като зоната заздравее, кръвният съсирек се разтваря.


Трябва да има адекватни нива на всеки един от факторите на коагулация и всеки трябва да функционира нормално, за да бъде образуван стабилен кръвен съсирек и след това той да бъде разтворен, когато вече не е необходим. Дефицитът на фактори на кръвосъсирването (количествен дефект) или фактори на съсирване, които не работят правилно (качествен дефект) може да доведат до прекомерно кървене или прекомерно съсирване (тромбоза).


Кога се извършва изследването на фактор V Leiden и протромбин 20210?

Фактор V Leiden и PT 20210 са две мутации, които могат да бъдат унаследени от засегнатите лица по автозомно-доминантен механизъм от техните родители. Тези мутации могат да причинят повишен риск от прекомерно съсирване. Едно лице може да унаследи едно мутирало копие на гена и да бъде хетерозиготно или може да наследи две мутирали копия на гена (по един от двамата родители) и да бъде хомозиготно. Това може да определи до каква степен лицето е засегнато.


Тези две мутации са независими и се тестват поотделно, но тестовете често се извършват едновременно като част от изследването на кръвосъсирването при човек, за когото се подозира, че има наследствен рисков фактор за прекомерно съсирване (хиперкоагулация). Изследванията се използват, за да бъде установено дали е налице специфичната мутация или не, както и да бъде определено дали лицето има едно копие (хетерозиготно) или две копия (хомозиготно) на тази мутация.


По време на съсирването на кръвта фактор V обикновено се инактивира от протеин, наречен активиран протеин С (APC), за да бъде предотвратено прекаленото нарастване на кръвния съсирек. Но генетична мутация фактор V Leiden може да доведе до променен протеин на фактор V, който се съпротивлява на инактивиране от APC. Резултатът е, че съсирването остава по-активно от обикновено, увеличавайки риска от образуване на кръвен съсирек в дълбоките вени на краката (дълбока венозна тромбоза, ДВТ, DVT) или откъсване на съсирека и блокиране на вена (венозна тромбоемболия или ВТЕ, VTE).


За изследването на фактор V Leiden е необходима венозна кръв, половин час след нахранване. Изследването на фактор V Leiden и PT 20210 могат да бъдат назначени, за да бъде идентифицирана причината за кръвния съсирек (тромботичен епизод, тромбоемболично събитие), особено когато бъде наблюдаван при човек под 50 години; когато състоянието не е провокирано или е на необичайно място, като черния дроб, бъбреците, мозъка, червата и таза или в очните вени; както и при тромбоемболично събитие по време на бременност. Тези изследвания могат да бъдат назначени и ако тромбоемболията се повтаря или пациентът има фамилна анамнеза за тромбоза.


Специалистите не препоръчват скрининг на общата популация и са разделени по отношение на тестването на членове на семейството с фактор V Leiden или PT 20210. Ако мутацията е налице, тогава човекът е изложен на по-висок риск от развитие на кръвен съсирек, но има променливост в това как генът действително се експресира. С фактор V Leiden, например, само 10% от хората с мутацията някога ще имат тромботичен епизод.


Ако членове на семейство, които нямат тромботичен епизод знаят, че имат една или повече от мутациите, могат да бъдат мотивирани да вземат мерки за контролиране на рисковите фактори за съсирване, като употреба на орални контрацептиви, тютюнопушене и повишени нива на хомоцистеин и да бъдат по-наясно с потенциалните отключващи състоянието фактори, като обездвижване и операции. Въпреки това, много от хората с мутацията никога няма да получат дълбока венозна тромбоза или венозна тромбоемболия.


Какво може да означава резултатът от изследването на фактор V Leiden и протромбин 20210?

Ако генетичното изследване показва, че дадено лице има едно генно копие на фактор V Leiden или PT 20210, тогава лицето е хетерозиготно; ако има две копия, тогава лицето е хомозиготно спрямо тези мутации.


Мутацията фактор V Leiden е най-честата наследствена причина за предразположеност към прекомерно съсирване. Докато хомозиготните пациенти с фактор V Leiden са по-редки, те също носят по-висок риск от тромбоза. Хората с две копия на мутацията може да имат до 80 пъти по-висок риск от тромбофилия (когато кръвоносната система показва повишена тенденция да формира кръвни съсиреци), докато хората с едно копие имат от 4 до 8 пъти по-голям риск в сравнение с хората, които не носят мутацията.


Някои хора с мутация PT 20210 също може да бъдат хетерозиготни или хомозиготни, въпреки че е много рядко да се намерят лица, които са хомозиготни. Засегнатото хетерозиготно лице има леко до умерено увеличение на производството на тромбин, което е свързано с 2,5 до 3 пъти по-голям риск от развитие на венозна тромбоемболия при бялата раса; няма достатъчно информация за риска при хората, които са хомозиготни.


Рискът от прекомерно съсирване от тези мутации варира при различните случаи. Ако даден пациент няма симптоми, може никога да не развие тромботичен епизод. Ако е имал един или повече тромботични епизоди, тогава мутацията (или мутациите) е най-вероятната причина за това и е налице повишен риск от нов съсирек. Ако не се открият мутации, тогава е вероятно състоянието да се дължи на друга причина.


Рисковете, свързани с фактор V Leiden, PT 20210 и други наследствени и придобити дефицити на фактори, са независими. Човек може да има повече от един рисков фактор за образуване на кръвни съсиреци и свързаните с тях рискове са кумулативни.


Към наследствените рискови фактори и придобитите рискови фактори се добавят и контролируеми рискови фактори, като употребата на орални контрацептиви и хормонозаместителна терапия (ХЗТ), които могат да влошат комбинираните основни рискови фактори. Например, ако една жена има едно копие на мутацията фактор V Leiden, тя може да има около 2 до 4 пъти по-голям риск от развитие на венозна тромбоемболия. Ако тя използва и орални контрацептиви, комбинираният риск може да се увеличи до 35 пъти, а жените с фактор V Leiden, които са на хормонозаместителна терапия, имат 15 пъти по-висок риск.


Библиография:
National Human Genome Research Institute. Learning About Factor V Leiden Thrombophila
National Blood Clot Alliance. Prothrombin G20210A (Factor II Mutation) Resources
Lab Tests Online. Factor V Leiden Mutation and PT 20210 Mutation