Антителата срещу стомашните париетални клетки (анти-GPC антитела) се асоциират с автоимунен гастрит и пернициозна анемия. Париеталните клетки на стомаха отделят вътрешен фактор, който е необходим за усвояването на витамин В12, който е от съществено значение за еритропоезата.

 

Разрушаването на париеталните клетки води до невъзможност за усвояване на витамин В12 и оттам до анемия. Антителата, насочени срещу антигените на париеталните клетки на стомаха, са диагностичен показател за хроничен автоимунен гастрит, независимо дали води до пернициозна анемия или не. Необходима е много тежка стомашна атрофия, преди да бъде открита анемия. Антипариеталните антитела (при наличие или липса на анемия) често се свързват и с други автоимунни заболявания като автоимунен тиреоидит, диабет тип 1 или болест на Адисон. Антитела срещу вътрешния фактор също могат да бъдат открити при същите заболявания.


 

Антителата срещу стомашните париетални клетки имат висока степен на чувствителност (>90%), но са слабо специфични, главно защото автоантителата могат да предшестват симптомите с много години. Антителата срещу стомашните париетални клетки често се откриват по време на скрининг на автоантитела при пациент с неспецифични симптоми, като хронична умора. Около 5% от здравите хора имат ниски нива на тези автоантитела, повишаващи се до 10% при по-възрастните жени. Те са наблюдавани по-често при роднини на пациенти с автоимунно заболяване на щитовидната жлеза или гастрит.

 

Повишените антителата се появяват много години преди началото на пернициозната анемия и следователно пациентите със силно повишени нива трябва да бъдат проследявани. Роднините на пациенти с пернициозна анемия често са слабо положителни за анти-GPC антитела (47%) и положителни за антитиреоидни антитела (67%).

Същност на изследването

Изследването на серумните нива на антителата срещу стомашните париетални клетки изисква вземането на кръвна проба. Преди процедурата е необходима специална подготовка от страна на пациента.

 

При вземането на кръв, в някои случаи се появява умерена болка от убождането с иглата. След това на мястото на пункцията може да възникнат пулсиране или леки синини, които отминават скоро. Други тестове също се използват за подпомагане на диагнозата.

Рискове от изследването

Съществува минимален риск, свързан с вземането на кръв. Вените и артериите варират по размер при различните хора от едната страна и на тялото до другата. Вземането на кръв от някои пациенти може да бъде по-трудно, отколкото от други. Други рискове, свързани с вземането на кръв, са леки, но могат да включват:

  • Прекомерно кървене;
  • Припадък или чувство за замайване;
  • Множество пункции за локализиране на вени;
  • Хематом (натрупване на кръв под кожата);
  • Инфекция (малък риск всеки път, когато кожата е нарушена).

Интерпретация на резултатите

Диапазоните на нормалните стойности е възможно леко да варират в различните лаборатории, тъй като имат различни критерии.

 

Антитела срещу стомашни париетални клетки се откриват при над 90% от пациентите с пернициозна анемия. Тези антитела не са свързани с язва на дванадесетопръстника или гастрит, който не е автоимунен (например тип B - гастрит, който се развива вследствие на инфекция с Helicobacter pylori). Антитела срещу париеталните клетки на стомаха също се откриват в 60% от случаите на атрофия на лигавицата на стомаха (атрофичен гастрит) и в 22% от случаите на стомашна язва без откриваема анемия, тъй като тези състояния се появяват много преди началото на злокачествена анемия. Антитела срещу стомашни париетални клетки се откриват и в:

Наличието на имунни комплекси или други имуноглобулинови агрегати в пробата на даден пациент е възможно да доведе до повишено неспецифично свързване и да даде фалшиво положителни резултати при този тест. Отрицателният резултат от теста не изключва наличието на антитела срещу париеталните клетки и концентрацията на антителата може да е под границата на откриване на теста.

 

Референции:
1. Cooling LL, Downs T. Immunohematology. In: McPherson RA, Pincus MR, eds. Henry's Clinical Diagnosis and Management by Laboratory Methods. 24th ed.
2. Höegenauer C, Hammer HF. Maldigestion and malabsorption. In: Feldman M, Friedman LS, Brandt LJ, eds. Sleisenger and Fordtran's Gastrointestinal and Liver Disease. 11th ed.
3. Marcogliese AN, Yee DL. Resources for the hematologist: interpretive comments and selected reference values for neonatal, pediatric, and adult populations. In: Hoffman R, Benz EJ, Silberstein LE, et al, eds. Hematology: Basic Principles and Practice. 7th ed.