Какво представлява изследването на антитела срещу двойно-верижна ДНК?

Антителата срещу двойно-верижна ДНК (анти-двДНК) са група автоантитела, наречени антинуклеарни антитела (АНА). Обикновено антителата предпазват от инфекция, но автоантителата са насочени към собствените тъкани и органи на човек. Те погрешно атакуват собствените здрави клетки на тялото, причинявайки увреждане. Анти-двДНК специфично са насочени към генетичния материал (ДНК), който се намира в ядрото на клетката, откъдето идва и тяхното име. Изследването на антитела срещу двойно-верижна ДНК идентифицира наличието на тези автоантитела в кръвта.


Докато анти-двДНК може да са налични в ниски нива в кръвния серум при редица нарушения, повишените нива на тези автоантитела са свързвани предимно с лупус. Лупусът е хронично възпалително автоимунно заболяване, което може да засегне различни тъкани и органи на тялото, като бъбреците, ставите, кръвоносните съдове, кожата, сърцето, белите дробове и мозъка.


 

Изследването на анти-двДНК в кръвта, заедно с други тестове за автоантитела, може да бъде използвано при установяване на диагнозата лупус, както и за неговото разграничаване от други автоимунни заболявания.


Едно сериозно усложнение на лупуса е лупусен нефрит, състояние, характеризиращо се с възпаление на бъбреците, което може да доведе до наличие на протеин в урината, високо кръвно налягане и бъбречна недостатъчност. Това се случва, когато автоантителата се свързват с антигени, които са депозирани в бъбреците. При оценка на състоянието на пациент с лупусен нефрит, високо ниво (титър) на анти-двДНК обикновено се свързва с продължаващо възпаление и увреждане на бъбреците.


Кога се назначава изследването на антитела срещу двойно-верижна ДНК?

Изследването на антитела срещу двойно-верижна ДНК (анти-двДНК) се използва за диагностициране на лупус (системен лупус еритематозус, SLE) при пациент, който има положителен резултат от изследване на антинуклеарни антитела (АНА) и има клинични признаци и симптоми, които показват лупус.


Обикновено изследването на антинуклеарни антитела е първият тест, който се извършва за откриване на автоимунно заболяване. Докато положителен резултат от изследването на антинуклеарни антитела се наблюдава при около 95% от случаите на лупус, положителните резултати от този тест може да бъдат наблюдавани и при много други състояния.


Изследването на антитела срещу двойно-верижна ДНК е доста специфичен тест за лупус, въпреки това само 65-85% от хората с лупус могат да дадат положителен резултат от изследването, тоест отрицателен резултат от изследването на анти-двДНК не изключва лупус. Ако човек има положителен резултат от изследването на антинуклеарни антитела, може да бъде назначено изследване на анти-двДНК, за да бъде разграничен лупусът от други автоимунни заболявания, които имат сходни симптоми.


Може да бъде назначено изследване на анти-двДНК заедно с тест за анти-Sm (анти Смит антитела), друг вид антинуклеарни антитела, свързани с лупус, за изясняване на диагнозата. В зависимост от клиничните изяви и подозренията на лекаря, може да бъдат назначени и други изследвания на автоантитела за разграничаване и изключване на други автоимунни заболявания. Примерите включват тестове за антихистонови антитела (показател за медикаментозно индуциран лупус) и антифосфолипидни антитела.


При какви оплаквания се назначава изследването на антитела срещу двойно-верижна ДНК?

Изследването на антитела срещу двойно-верижна ДНК може да бъде използвано за оценка на болестната активност при лице, което е диагностицирано с лупус. Пациентите с лупус често получават пристъпи, при които симптомите се влошават и след това отшумяват. Повишено ниво на анти-двДНК може да бъде наблюдавано преди и по време на тези обостряния. По-специално, този тест може да бъде използван за проследяване на лупусен нефрит, сериозно усложнение на лупуса, което може да причини увреждане на бъбреците.


Примерите за някои симптоми на лупус включват:

  • Мускулна болка;
  • Артритна болка в една или повече стави (но без или с малко увреждане на ставите);
  • Червен обрив, който често прилича на пеперуда в областта на носа и бузите (маларен обрив);
  • Нискостепенна треска (повишена температурата, която не надхвърля 37.8 градуса по Целзий);
  • Персистираща умора и слабост;
  • Чувствителност на кожата към светлина;
  • Косопад;
  • Загуба на тегло;
  • Изтръпване в ръцете или краката

Изследването на антитела срещу двойно-верижна ДНК може да се назначава периодично, за да бъде проследено развитието на болестта при лице, което е диагностицирано с лупус. Тестът може да се повтори, когато първоначалният резултат от него е отрицателен, но симптоми персистират и има силно подозрение за лупус.


Библиография:
eMedicine. Bartels, C. and Muller, D. Systemic Lupus Erythematosus
Pagana, K. D. & Pagana, T. J. Mosby’s Diagnostic and Laboratory Test Reference 10th Edition
Lab Tests Online (LTO). Anti-dsDNA