Какво представлява изследването на антинуклеарни антитела?

Антителата представляват протеини, които се произвеждат от имунната система. Те помагат на тялото да разпознава и да се бори с инфекциите. Обикновено антителата са насочени срещу вредни чужди субстанции и инфекциозни агенти, като бактерии и вируси, но понякога антителата погрешно атакуват собствените, здрави клетки и тъкани на организма. Това е известно като автоимунен отговор. Антителата, които атакуват здрави протеини в клетъчното ядро - контролния център на клетки - се наричат антинуклеарни антитела (ANA, АНА).


Когато имунната система произвежда антитела (автоантитела), които не могат да различат собствените клетки на организма от чуждите субстанции и инфекциозни агенти, това може да породи автоимунни заболявания като лупус, склеродермия, смесената съединително-тъканна болест (ССТБ), автоимунен хепатит и други болести. Симптомите варират в зависимост от заболяването, но те могат да включват обриви, подуване, артрит или умора.



Въпреки че е нормално в тялото да има известно количество антинуклеарни антитела, твърде високи нива от тези протеини е признак за активно автоимунно заболяване. Изследването на антинуклеарните антитела помага да се определи нивото им в кръвта. Ако нивото на тези антитела е високо, има вероятност това да се дължи на автоимунно разстройство. Състояния като инфекции, рак и други здравословни проблеми също обаче могат да доведат и до положителен резултат от изследването.


Кога е необходимо изследване на антинуклеарни антитела?

Изследване на антинуклеарните антитела обикновено се назначава при наличие на симптоми на автоимунно заболяване. Изследването може да покаже дали при даден пациент има налично някакъв вид автоимунно разстройство, но тестът не може да бъде използван за диагностициране на конкретно състояние. Ако изследването на антинуклеарните антитела покаже положителни резултати, е необходимо назначаването на по-специализирани и обстойни изследвания, за да бъде уточнено дали се касае за автоимунно заболяване.


Необходима ли е подготовка преди изследване на антинуклеарни антитела?

Не е необходима специална подготовка преди изследването на антинуклеарните антитела. Важно е обаче лекарят да бъде информиран за всички лекарства (дори и за тези без рецепта) или добавки, които приема пациентът. Някои лекарства, като някои антиепилептици и лекарства за сърдечно-съдови заболявания, могат да повлияят на резултатите от изследването.


Какво представлава процедурата при изследване на антинуклеарни антитела?

Изследването на антинуклеарните антитела е подобно на други кръвни тестове. Около горната част на ръката се поставя еластична лента, така че вените да изпъкнат, което улеснява намирането на подходяща вена, от която да бъде взета кръвна проба.


След почистване на мястото с антисептик, се вкарва игла във вената. Може да бъде почувствана умерена болка при вкарването на иглата, но самата процедура не предизвиква голям дискомфорт.


След това малко количество кръв се събира в епруветка, прикрепена към иглата. След като кръвта бъде събрана, иглата се изважда внимателно от вената, а мястото на пункцията се притиска с памук за кратко време, за да бъде спряно кървенето.


За по-безболезнено вземане на кръв от бебета или деца може да бъде използван ланцет (малка игла), с който се пробива кожата на пръст и кръвта се събира в малка епруветка, наречена пипета или на специална лента. След това кръвта се изпраща в лаборатория за анализ. Трябва да бъде взето предвид, че различните лабораториите могат да се различават в своите стандарти при отчитане на резултатите от изследването.


Съществуват ли рискове от изследването на антинуклеарни антитела?

Рисковете от изследването на антинуклеарните антитела са минимални. Хората с вени, които са по-трудно достъпни, могат да изпитат по-голям дискомфорт по време на вземането на кръвна проба. Други рискове могат да включват:

  • Прекомерно кървене;
  • Инфекция на мястото на пункцията;
  • Припадък от вида на кръвта;
  • Хематом (натрупване на кръв под кожата)

Какво може да показват резултатите от изследването на антинуклеарни антитела?

Отрицателните резултати от изследването означават, че вероятността някои видове автоимунни заболявания да засягат пациента е по-малка. Все пак може да бъдат необходими други тестове, които допълнително да изключат възможността за конкретни автоимунни разстройства. Някои хора, страдащи от автоимунни заболявания, могат да получат отрицателен резултат при изследването на антинуклеарните антитела, но положителен резултат за други антитела.


Положителният резултати от изследването означава, че пациентът има високи нива на антинуклеарните антитела в кръвта. Положителният резултат от теста обикновено се изчислява в титър. Титърът измерва колко трябва да се разреди дадена кръвна проба, за да не се откриват автоантитела. Колкото по-висок е титърът, толкова по-вероятно е да е налице автоимунно заболяване.


Например при съотношение 1:40 или 1:80 вероятността за автоимунно разстройство се счита за ниска. Приема се, че титър от 1:100 е граничен, въпреки че и по-висок титър (1:160) може да бъде установен при здрави хора (до 3% от популацията). Съотношение 1:640 или по-голямо показва голяма вероятност за наличие на автоимунно разстройство, но резултатите трябва да бъдат разтълкувани от специалист, както и да бъдат направени допълнителни тестове, за да бъде направено заключение.


Положителният резултат от изследването на антинуклеарни антитела обаче невинаги означава, че се касае за автоимунно заболяване. До 15 процента от напълно здравите хора имат положителен резултат от теста. Това се нарича фалшиво положителен резултат. Титрите на антинуклеарните антитела също могат да се увеличават с възрастта при здравите хора, така че е важна консултацията с лекар относно симптомите и какво може да означава резултатът от изследването.


Пациентът може да бъде насочен към ревматолог - специалист по автоимунни заболявания - за разтълкуване на необичайните резултати от изследването на антинуклеарни антитела. Специалистите често могат да помогнат за определянето дали резултатите от теста са свързани с конкретно заболяване. Някои състояния, които са асоциирани с положителен резултат, включват:

  • Системен лупус еритематозус - автоимунно разстройство, което може да засегне различни части на тялото, които включват - сърцето, бъбреците, ставите, кожата и други органи;
  • Автоимунен хепатит - автоимунно разстройство, което причинява възпаление на черния дроб, заедно с обриви по кожата, болки в ставите, умора, нарушен апетит и гадене;
  • Ревматоиден артрит - автоимунно разстройство, което причинява хронично възпаление на ставите, болка, подуване и скованост в ставите и засяга също белите дробове, сърцето, очите и други органи;
  • Синдром на Сьогрен - автоимунно разстройство, което засяга слюнчените и слъзните жлези;
  • Склеродермия - автоимунно разстройство, заболяване на съединителната тъкан;
  • Автоимунно заболяване на щитовидната жлеза - редица състояния, които засягат щитовидната жлеза, включително хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм;
  • Полимиозит или дерматомиозит - автоимунни състояния, които причиняват болка, слабост и възпаление на мускулите и могат да включват обрив

Изследването на антинуклеарни антитела в кръвта е особено полезно при диагностицирането на лупус. Повече от 95% от хората с лупус получават положителен резултат от теста. Въпреки това, не всеки човек, който има положителен резултат от изследването, има лупус и не всеки човек с лупус има положителен резултат от теста. Затова изследването на антинуклеарни антитела не може да бъде използвано като единствен метод за диагностика.


Библиография:
Lab Tests Online. Antinuclear antibody
American College of Rheumatology. Schur PH. Know your labs
Healthline. Antinuclear Antibody Panel (ANA Test)
Weselman K. Antinuclear antibodies (ANA)