Какво представлява изследването на антихистонови антитела?

Антихистоновите антитела са автоантитела – антитела, произведени от имунна система на човешкия организъм, които са насочени към неговите собствени хистони. Хистоните са протеини, които са част от хроматина – генетичен материал (комбинация от ДНК, хистони и други белтъци, които изграждат хромозомите), присъстващ в ядрото на почти всички клетки в тялото.

 


Тъй като хистоните се намират вътре в клетките, тази атака на имунната система може да причини симптоми в цялото тяло. Това изследване открива наличието на анти-хистонови антитела в кръвта.


Антихистоновите антитела са един от няколко вида анти-нуклеарни антитела (АНА, ANA). Анти-нуклеарните антитела са свързани с различни автоимунни заболявания. Наличието или отсъствието на специфични анти-нуклеарни антитела се използва, за да бъде определено кое разстройство може да засяга даден човек.


Лекарствата могат да стимулират производството на антихистонови антитела при някои хора и могат да причинят вид лупус, наречен медикаментозно индуциран лупус еритематозус. До 95% от пациентите с медикаментозно индуциран лупус имат анти-хистонови антитела. Автоантителата също могат да се развият при 50% от хората с немедикаментозно индуциран лупус и при 20% от лицата с други заболявания на съединителната тъкан.


Множество лекарства са свързани с медикаментозно индуциран лупус. Някои от по-често срещаните примери включват:

  • Хидралазин;
  • Изониазид;
  • Миноциклин;
  • Пенициламин;
  • Прокаинамид;
  • Хинидин

Други видове лекарства, свързани с медикаментозно индуциран лупус, включват:

  • Антибиотици;
  • Антиепилептици;
  • Средства против тумор некрозис фактор (анти-TNF);
  • Алфа интерферон;
  • Лекарства за кръвно налягане;
  • Метилдопа;
  • Лекарства за лечение на заболявания на щитовидна жлеза

Кога се назначава изследването на антихистонови антитела?

Изследването на антихистонови антитела се използва предимно за потвърждаване на диагнозата лупус, предизвикан от лекарства, особено при човек, който приема някое от гореспоменатите лекарствата.


Изследването на антихистонови антитела в кръвта се използва за разграничаване на индуциран от лекарства лупус от други форми на лупус (като системен лупус еритематозус), от друго автоимунно заболяване или от друга причина за симптомите на даден пациент.


Това изследване обикновено се назначава заедно с или след положителен тест за антинуклеарни антитела и може да бъде извършен заедно с изследване за антитела срещу двойно-верижна ДНК (анти-двДНК) за установяване на диагнозата.


Ако човек е диагностициран с медикаментозно индуциран лупус, идентифицираното лекарство може да бъде прекратено по препоръка на лекуващия лекар. Един или повече тестове за анти-хистонови антитела могат да бъдат използвани като последващи за проследяване на нивата на антитела (титри), ако има такива.


Лекарят трябва да уведоми пациента дали се налага да прекрати приема на храни, напитки или лекарства преди теста. Процедурата при изследването включва стандартно вземане на малка проба кръв. Кръвната проба обикновено се извлича от вена на ръката от вътрешната страна на лакътя. При кръвните тестове съществуват минимални рискове, като образуване на лека синина или изпитване на болезненост на мястото, където е била поставена иглата.


При какви оплаквания се назначава изследването на антихистонови антитела?

Изследването на анти-хистонови антитела се назначава, когато човек е приемал лекарство в продължение на няколко седмици до няколко години и развива признаци и симптоми, които могат да се дължат на медикаментозно индуциран лупус. Това е особено валидно за случаите, когато засегнатото лице не е имало предишна лична или фамилна анамнеза (медицинска история) за автоимунно заболяване. Симптомите могат да включват:

  • Болка (артралгия) в една или повече стави (но без или с минимално възпаление на ставите);
  • Умора;
  • Треска;
  • Мускулна болка (миалгия);
  • Червен обрив, който често прилича на пеперуда, който обхваща областта на носа и бузите (маларен обрив);
  • Чувствителност към слънчева светлина;
  • Отслабване

Симптомите и усложненията, засягащи централната нервна система (ЦНС) и бъбреците, се появяват при системен лупус еритематозус, но са много по-редки при медикаментозно индуциран лупус.


Изследването на анти-хистонови антитела може да се повтаря на интервали от време след спирането на лекарството, за да бъде проследено за намаляване на нивата на анти-хистонови антитела.


Какво може да означават резултатите от изследването на анти-хистонови антитела?

Резултатите от изследването на анти-хистонови антитела отчитат няколко фактора. Положителният резултат означава, че човек вероятно има медикаментозно индуциран лупус, ако той също има:

  • Симптоми, свързани с лупус;
  • Прием на лекарство, особено свързано със състоянието, от няколко седмици до няколко години;
  • Неустановено автоимунно заболяване преди приема на лекарството;
  • Положителен тест за анти-нуклеарни антитела;
  • Ниски стойности или отрицателни резултати при изследване за антитела срещу двойно-верижна ДНК (анти-двДНК) и други автоантитела;
  • Признаци и симптоми, които отминават при прекратяване на лекарството

Нивата на антихистоновите антитела започват да намаляват при спиране на лекарството.
Положителният резултат от изследването на анти-хистонови антитела сам по себе си не поставя диагноза. Около 50% от пациентите със системен лупус еритематозус имат анти-хистонови антитела в кръвта, което обикновено не се индуцира от специфично лекарство. В тези случаи тестът за антитела срещу двойно-верижна ДНК е положителен и значително повишен.


Отрицателният резултат от изследването на анти-хистонови антитела означава, че признаците и симптомите при пациента могат да се дължат на състояние, различно от медикаментозно индуциран лупус, като лекарствена алергия (алергична реакция към лекарство).

 

Отрицателният резултат обаче не изключва възможността за наличието на медикаментозно индуцирания лупус. Малка част от хората може да имат медикаментозно индуциран лупус, дори ако нямат анти-хистонови антитела.


Лицата със системен лупус еритематозус може да получат обостряне на състоянието, което е предизвикано от лечението, без да имат медикаментозно индуциран лупус.


Системният лупус еритематозус има тенденция да засяга повече жени, отколкото мъже и се среща при хора на възраст между 20 и 40 години. Медикаментозно индуцираният лупус засяга еднакво и двата пола и може да засегне всеки човек, но се среща най-често при по-възрастните хора.

 

Библиография:
Lab Tests Online. Histone Antibody
Mayo Clinic Mayo Medical Laboratories. Histone Autoantibodies, Serum
National Center for Biotechnology Information (NCBI). Lupus: An Overview of the Disease And Management Options