Какво представлява изследването на анти-бета 2 гликопротеин I антитела?

Бета-2-гликопротеин 1 (beta 2 GPI или аполипопротеин H) представлява полипептид в кръвната плазма, който се произвежда от чернодробните клетки (хепатоцитите), макрофагите, астроцитите (глиални клетки), чревните епителни клетки и ендотелните клетки (тънък слой от обикновени сквамозни клетки) на кръвоносните съдове.


Анти-бета-2 гликопротеин 1 антителата (анти-В2GPІ антитела) са едни от трите вида първични антифосфолипидни антитела, които са насочени срещу собствените фосфолипиди на тялото, намиращи се в най-външния слой на клетките (клетъчните мембрани) и тромбоцитите (кръвните плочици).



Анти-бета-2 гликопротеин 1 антителата са по-рядко срещани от другите видове антифосфолипидни антитела – анти-кардиолипинови антитела, лупус антикоагулант (лупусен антикоагулант), анти-фосфатитил етаноламин, анти-фосфатидилсерин и др.


Антифосфолипидните антитела пречат на процеса на съсирване на кръвта в тялото по начин, който не е напълно разбран. Тяхното присъствие увеличава риска човек да развие кръвни съсиреци (тромби) както в артериите, така и във вените.


Антифосфолипидни антитела най-често се наблюдават при пациентите с антифосфолипиден синдром (APS) – автоимунно заболяване, свързано с образуването на кръвни съсиреци (тромботични епизоди), нисък брой тромбоцити (тромбоцитопения) или с усложнения при бременност като прееклампсия и повтарящи се спонтанни аборти, особено във 2-ри и 3-ти триместър.


Изследването на анти-бета 2 гликопротеин 1 антитела (анти-В2GPІ антитела) се назначава, за да бъдат открити и измерени един или повече класове (IgG, IgM или IgA) антитела срещу бета-2 гликопротеин 1.


Антифосфолипидни антитела могат да се наблюдават и при други автоимунни заболявания, като системен лупус еритематозус.


За изследването е необходимо вземането на кръвна проба от вена на ръката. Не е необходима специална подготовка преди процедурата.


В кои случаи се препоръчва изследването на анти-бета 2 гликопротеин I антитела?

Изследването на анти-бета 2 гликопротеин 1 антитела обикновено се назначава заедно с изследването на анти-кардиолипинови антитела и лупус антикоагулант, за да помогнат при диагностицирането на причината за необяснимо тромбообразуване (тромботичен епизод) или повтарящи се спонтанни аборти и за да подпомогнат за диагностицирането на антифосфолипиден синдром (APS) или за откриване на автоантитела, свързани с друго автоимунно заболяване.

 

Анти-бета-2 гликопротеин 1 антителата са по-рядко срещани от другите антифосфолипидни антитела, въпреки това изследването трябва да бъде извършено заедно с изследването на други антифосфолипидни антитела, за да бъде направена пълна оценка на антифосфолипидния синдром. Анти-бета-2 гликопротеин 1 антителата са по-специфични от анти-кардиолипиновите антитела при диагностициране на антифосфолипиден синдром.


Ако изследванията на антифосфолипиднитр антитела за IgG са отрицателни, но все още се подозира антифосфолипиден синдром, тогава може да бъде изследван класът IgA антитела, заедно с други по-рядко срещани антифосфолипидни антитела, като анти-фосфатидилсерин и анти-протромбин. Въпреки това, стойността на изследването за IgA клас антифосфолипидни антитела остава спорна.

 

Според международното експертно консенсусно становище относно антифосфолипидния синдром, наличието на клас IgA (или анти-кардиолипин антитела, или анти-бета-2 гликопротеин 1 антитела) не отговаря на лабораторните критерии за диагностика на антифосфолипиден синдром. Освен това има малко клинични доказателства, че IgM антителата също имат някакво диагностично значение.


Ако бъдат открити анти-бета-2 гликопротеин 1 антитела, изследането ще бъде повторено около 12 седмици по-късно, за да бъде определено дали присъствието им е постоянно или временно. Ако тестът на пациент с автоимунно заболяване е отрицателен за антифосфолипидни антитела, изследването може да бъде повторено по-късно, за да бъде определено дали организмът на пациента е започнал да произвежда антитела, тъй като те могат да възникнат по всяко време в хода на заболяването.


При кои симптоми се назначава изследването на анти-бета 2 гликопротеин I антитела?

Изследването за антитела срещу бета-2 гликопротеин 1 и други тестове за антифосфолипидни антитела могат да бъдат назначени, когато човек има симптоми, показващи образуване на тромб във вена или артерия, като болка и подуване в крайниците, задух и главоболие.

 

Изследванията също могат да бъдат назначени, когато жена е имала повтарящи се спонтанни аборти. Тези тестове могат да бъдат извършени първоначално, заедно с тестове за анти-кардиолипинови антитела и лупус антикоагулант, или като последващи тестове.


Когато един от тестовете за антитела е положителен, той ще бъде повторен поне 12 седмици по-късно, за да бъде определено дали антитялото се появява временно или за постоянно.


Когато човек с автоимунно нарушение има отрицателен резултат от изследването за анти-бета-2 гликопротеин 1 антитела, тестът може да бъде повтарян периодично за скрининг на антителата.

 

Какво може да означават резултатите изследването на анти-бета 2 гликопротеин I антитела?

Анти-бета-2 гликопротеин 1 антитела най-често възникват при антифосфолипиден синдром (APS). Настоящите диагностични критерии за APS се основават както на клиничните находки, така и на постоянното присъствие на един или повече вида антифосфолипидни антитела.

 

При високи нива на анти-бета-2 гликопротеин 1 антитела при първо изследване и след това 12 седмици по-късно отново пациентът има високи нива при ново изследване, заедно с признаци на антифосфолипиден синдром, тогава е вероятно пациентът да има заболяването. Това е особено вярно, ако бъдат открити и други антифосфолипидни антитела.


Ако човек има отрицателен резултат от изследване на анти-бета-2 гликопротеин 1 антитела, но има положителен резултат за други антифосфолипидни антитела и има признаци и симптоми на антифосфолипиден синдром, тогава пациентът вероятно също има заболяването.


Ако човек има слабо до умерено положителен резултат от изследването на анти-бета-2 гликопротеин 1 антитела и слабо положителен или отрицателен резултат за други антифосфолипидни антитела, тогава наличието на антитела може да се дължи на състояние, различно от антифосфолипиден синдром. Ако последващото изследване е отрицателно, тогава е вероятно появата на антителата да е била временна, което може да се наблюдава при остра инфекция.


Единичен положителен резултат при изследване на анти-бета-2 гликопротеин 1 антитела не е диагностичен за антифосфолипидни антитела, а отрицателният резултат не изключва възникването на антифосфолипидни антитела. Тези резултати просто показват наличието или отсъствието на антителата по време на изследването.


Ако пациент с друго автоимунно заболяване, като системен лупус еритематозус (SLE), има анти-бета-2 гликопротеинови антитела, това може да увеличи риска от развитие на тромб в кръвоносен съд.


Библиография:
Royal College of Pathologists of Australasia (RCPA). Antiphospholipid syndrome
National Human Genome Research Institute: About Antiphospholipid Syndrome (APS)
Lupus Foundation of America: Antiphospholipid Antibodies
Lab Tests Online AU. Beta-2 glycoprotein 1 Antibodies