Какво представлява изовалериановата ацидемия?

Изовалериановата ацидемия е наследствено метаболитно нарушение, което се причинява от промяна (мутация) в гена, кодиращ ензима изовалерил-КоА дехидрогеназа, водеща до недостатъчна или липсваща активност при деца. Този ензим е отговорен за подпомагането на разграждането на аминокиселината левцин. Дефицитът на ензима води до натрупване на химикали в кръвта, които предизвикват симптомите на нарушението.


Разстройството може да се прояви с остри периодични пристъпи в ранна детска възраст или в по-късна детска възраст. Острите пристъпи се характеризират с повръщане, отказ от хранене, вялост, някои необичайни резултати при лабораторните изследвания и миризма на пот от краката. Хроничните симптоми включват забавяне в растежа и развитието.



Лечението на това заболяване включва диета с ниско съдържание на протеини с ограничаване на левцина, избягване на факторите, задействащи остри пристъпи; и добавки с карнитин и / или глицин. Въпреки че няма основно лечение за състоянието с напредване на възрастта на пациентите острите пристъпи стават по-редки.


Кои са симптомите на изовалериановата ацидемия?

Изовалериановата ацидемия е рядко метаболитно разстройство, което варира по тежест. Проявяват се от асимптомни или леки случаи на нарушението до животозастрашаващи състояния в зависимост от мутацията и факторите, предразполагащи към остри пристъпи.


Често се описват две основни клинични форми, остра форма и хронична интермитентна форма. Характерната миризма на „потни крака“ често присъства като симптом поради натрупването на изовалерианова киселина. Пациентите могат да развият рано отвращение към богати на протеини храни.


Остри, ранни симптоми се появяват скоро след раждането, като се проявяват с нарастваща летаргия, недохранване и повръщане, прогресиращи до кома. Тези находки са свързани с химически дисбаланс в организма на бебето, включително повишаване на нивата на киселини, амоняк и специфични токсични съединения, получени от изовалерианова киселина.


Продължителният метаболитен стрес може да доведе до ниски нива на някои видове бели кръвни клетки (неутропения) и други видове кръвни клетки (панцитопения). Пациентите могат също така да имат понижена телесна температура (хипотермия). След преминаване на тази първа криза, пациентите обикновено преминават към хронична интермитентна форма на заболяването, освен ако не е настъпило тежко неврологично увреждане поради първоначалното представяне на разстройството.


След преминаването на периода след раждането появата на хроничните интермитентни симптоми при нарушението са обичайни. Пациентите могат да имат забавен растеж, забавяне на развитието, интелектуално увреждане или симптоми, засягащи нервната система, като припадъци и спастичност (състояние, характеризиращо се с необичайни движения, поради свръхнапрегнатост в мускулатурата), най-често свързани с ранни остри увреждания от нарушението.


Пациентите могат също да получат остри пристъпи, обикновено провокирани от други заболявания като инфекции. Пациентите могат да проявят хронична форма на заболяването, дори ако не са прекарали остра форма в периода след раждане. Ако състоянието бъде идентифицирано рано, перспективите при нарушението обикновено могат да бъдат подобрени, с нормален растеж и развитие.


Какви са причините за изовалериановата ацидемия?

Изовалериановата ацидемия е генетично заболяване, което са унаследява по автозомно-рецесивен модел. Автозомно-рецесивните генетични нарушения възникват, когато дадено лице унаследи мутирал ген от всеки родител. Ако дадено лице получи един нормален ген и един мутирал ген за болестта, лицето става носител на болестта, но обикновено няма да прояви симптоми.


Рискът двама родители, които са носители на заболяването, да предадат мутирал ген и следователно да имат засегнато дете е 25% при всяка бременност. Рискът да има дете, което е носител на болестта, както родителите, е 50% при всяка бременност. Шансът детето да получи нормални гени и от двамата родители е 25% при всяка бременност. Рискът е еднакъв за мъжете и жените.


При пациенти с изовалерианова ацидемия има мутация в IVD гена, която инактивира ензима изовалерил-коензим А (CoA) дехидрогеназа. Този ензим е необходим за разграждането на аминокиселината левцин до получаването на енергия за организма.


Библиография:
Mohsen A-W, Vockley J. Biochemical characteristics of recombinant human isovaleryl-CoA dehydrogenase pre-treated with ethylenediaminetetraacetate in Flabins and Flavoproteins
Sweetman L, Williams JD. Branched chain organic acidurias in The Metabolic and Molecular Basis of Inherited Disease
Lo SF. Chapter 3 – Organic acid disorders in Biomarkers in Inborn Errors of Metabolism