Изовалериановата ацидемия е рядко наследствено заболяване, което се проявява скоро след раждането или по време на ранна детска възраст. Състоянието засяга в еднаква степен и двата пола.

 

Кои други нарушения наподобяват изовалериановата ацидемия?


Органичните ацидемии са група от метаболитни нарушения, при които има генетична мутация в гените на ензим (или ензимите), отговорен за разграждането на аминокиселините, при което се получава натрупване на метаболити на органични киселини, които причиняват симптомите при пациента. Много органични киселини се проявяват по подобен начин, включително и по време на остри пристъпи, често в неонаталния период (периода на новороденото).


Метилмалонова ацидемия (повишени нива на метилмалонова киселина в кръвта) може да бъде причинена от дефицит на ензима метилмалонил-КоА мутаза, ензима метилмалонил-КоА рацемаза или недостиг на витамин В12. При това състояние екскрецията (отделянето) на метилмалонат (продукт на метаболизма на аминокиселините) в урината е необичайно висока.


Пропионовата ацидемия (ацидурия) се характеризира с дефицит на пропионил КоА карбоксилаза, един от ензимите, необходими в процеса на разграждане на аминокиселините - изолевцин, валин, треонин и метионин. Пропионовата ацидемия се проявява най-често в неонаталния период. Острите пристъпи, без лечение, могат да доведат до дехидратация, сънливост, летаргия, повръщане и в някои случаи кома. Рядко това разстройство може да се появи и по-късно в живота и да бъде свързано с по-малко тежки симптоми.


Болестта на урина като кленов сироп е наследствено заболяване, което възниква в резултат на нарушение в метаболизма на трите аминокиселини с разклонена верига молекулна структура (BCAA) - левцин, изолевцин и валин. Съществуват множество разновидности на заболяването, които протичат с различна тежест и възраст на настъпване. Острите фази, особено без лечение, се проявяват като спастичност (стегната мускулатура), редуваща се със слаб мускулен тонус, конвулсии и кома. Името на нарушението произлиза от миризмата на урината и потта на пациентите.


Некетотичната хиперглицинемия е генетично заболяване, характеризиращо се с нарушение в метаболизма на аминокиселините глицин и пролин. Големи количества от аминокиселината глицин се натрупват в телесните течности, особено в цереброспиналната течност (гръбначно-мозъчната течност). Съществуват различни прояви на това разстройство, чиито симптоми зависят от специфичната генна мутация. Тежката класическа форма често е смъртоносно заболяване, което започва скоро след раждането.


Глутарова ацидурия тип I се причинява от мутация в гена за синтезата на ензима глутарил-КоА дехидрогеназа. Този ензим участва в метаболизма на аминокиселината лизин. Той е свързан с част от групата на нарушенията, известни като церебрални органични ацидемии. Острите пристъпи, без лечение, могат да се характеризират със симптоми, свързани с мозъчно увреждане като объркване, гърчове или загуба на тонус и трайно увреждане на мозъка причиняващо проблеми с движението.


Глутарова ацидурия тип II се характеризира с нарушения в метаболизма на витамин В2 (рибофлавин), необходим за правилното функциониране на изовалерил-КоА дехидрогеназата и други свързани ензими. Този дефект води до липсваща или намалена активност на над дузина ензими. Симптомите могат да се припокриват с тези на изовалдерната ацидемия.

 

Съществуват и други органични ацидемии, които също могат да имитират изовалериановата ацидемия.


Как се поставя диагнозата за изовалериановата ацидемия?

В развитите страни изовалериановата ацидемия рутинно се идентифицира чрез скрининг на новородено чрез кръвно изследване, наречено тандемна масспектрометрия.


В други страни диагнозата трябва да бъде заподозряна клинично преди да може да бъде диагностицирана. Лабораторните тестове, които могат да бъдат полезни при пациенти със симптомите на заболяването, включват изследванията за проверка за високи нива на: киселини и кетони в кръвта, нива на глицин в кръвта или урината, нива на амоняк. Изследвания за проверка за ниски нива на някои бели кръвни клетки (неутропения), тромбоцити (тромбоцитопения) или всички видове кръвни клетки (панцитопения).


След това диагнозата се потвърждава чрез изследване на ДНК. По-рядко могат да се вземат проби от определени видове клетки от тялото (бели кръвни клетки, кожни клетки) и да се изследват, за да се потвърди намалена или недостатъчна активност на ензима изовалерил-КоА дехидрогеназа.


В какво се състои лечението на изовалериановата ацидемия?

Въпреки че няма основно лечение за изовалерианова ацидемия, прогнозата обикновено е добра, ако се избягват или лекуват навреме тежки симптоми при новороденото. Пациентите трябва редовно да бъдат проследявани от специалисти, запознати с лечението на органични ацидемии. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за проблеми с растежа, развитието и за проблеми с храненето.

 

Допълнителни изследвания трябва да включват измерването на нивата на киселини и електролити в кръвта. Освен това трябва да се проследява за усложнения и да се извършват редовно изследвания на нервната система, черния дроб или други органи.


Приемът L-карнитин или глицин помага за повишено отстраняване на киселини от кръвта през бъбреците. Пациентите обикновено се нуждаят от диета с ниско съдържание на протеини, за да избегнат прекомерната консумация на аминокиселината левцин. Пациентите обаче се нуждаят от достатъчно протеини в диетата си, за да отговорят на нуждите на тялото, които се увеличават с времето при растежа на организма. Необходимо е да има на разположение и диетолог, който също да помага на семейството при създаването на диета с ниско съдържание на протеини за пациента.


По време на острите пристъпи, приемът на протеини трябва да бъде намален или преустановен в продължение на 24 часа, с последващо увеличаване на храни с ниско съдържание на протеини и високо съдържание на въглехидрати, за да се поддържа приема на калории.

 

Ако пациентът не може да се храни, е необходима хоспитализация, за да може глюкозата да бъде осигурена интравенозно. При други метаболитни аномалии, като високи нива на амоняк в кръвта, може да се наложи терапия в зависимост от клиничните находки при отделния пациент. Връщането към стандартната диета на пациента обикновено може да бъде постигнато в рамките на няколко дни.


Библиография:
Mohsen A-W, Vockley J. Biochemical characteristics of recombinant human isovaleryl-CoA dehydrogenase pre-treated with ethylenediaminetetraacetate in Flabins and Flavoproteins
Sweetman L, Williams JD. Branched chain organic acidurias in The Metabolic and Molecular Basis of Inherited Disease
Lo SF. Chapter 3 – Organic acid disorders in Biomarkers in Inborn Errors of Metabolism