Медицинското наименование на изкривяването на носната преграда е Deviatio septi nasi. Само по себе си представлява отклонение на преградата от средната линия, разделяща двете ноздри. Често изкривяването е едностранно, но има случаи в които и в двете ноздри може да има т.нар. шипове. Тогава формата на изкривяването е S-образна.
 
Тези шипове, представляват всъщност издатините в носните проходи, които от своя страна пречат на нормалното дишане през носа.
 

Какви са причините за изкривяването?

Най-честата причина е следтравматичен случай. Носът е най-издадената част от лицето и при травма фронтално, той е често засегнат. В детска възраст при падания или преки удари в лицето, поради все още укрепващите кости, много лесно носната преграда може да се поддаде на деформация.
 
Друга причина е, че при растежа и развитието на хрущяла формирането на костната тъкан може да е протекло много по-бързо, поради което може да се придобие неправилна форма, без да има травматични фактори.
 

Как изглежда клиничната картина?

Лицето, което страда от девиация на септума, забелязва,че носното му дишане е увредено. Може да е до степен силно намаляване или дори запушване. Често симптомите са само от едната страна, по-рядко се намират двустранно. Самото запушване, както и намаляването на обонянието, което не е рядък симптом, са толкова изразени, колкото е голямо и изкривяването.
 
Може да има и други симптоми като напрежение, главоболие. Не е изключено главоболието да достигне до мигренозни пристъпи. Има и отчетени случаи на отключване на астматични пристъпи, но те са по-редки.
 
По време на сън родителите на детето, или съответно при възрастни - половинката, забелязват, че има хъркане по време на сън и засегнатият спи с отворена уста. Гласът също може да се промени, като става гъгнив и носов (звучи, все едно човек е има хрема).
 

Какви са усложненията?


Тъй като при запушване на носа, на човек му се налага да диша през устата – то честите усложнения са логични, а именно – хронични ларингити и хронични фарингити. Не на последно място са и хроничните синузити – поради възможност от промяна в средния носов ход и изместване отворите на синусните кухини, което води и до промяна в оттичането им.
 
NEWS_MORE_BOX

Как се поставя диагнозата?

Това е работа на специалистите по уши-нос-гърло, кКоито още при прегледа на носа виждат съответното изкривяване. Изследването се нарича риноскопия и не е инвазивно. Има възможност да оприличава и съответно да бъде сбъркано с полипи, сраствания и стари зарастнали рани – цикатрикси. Някои тумори също може да оприличават този вид заболяване.
 
По отношение на терапията, която се предприема, има два варианта. Единият е, когато човек не желае оперативна намеса или изкривяването е съвсем минимално и не причинява симптоми, които да нарушават стандарта му на живот. Тогава се предприема консервативна терапия с медикаменти, чиято функция е да отбъбнат носната лигавица и да се премахне запушването в ноздрите.
 
Другият вариант, е хирургическата намеса. Един от методите, които се прилагат е изрязване на т. нар. шипове или кристи, като това се извършва под обща или локална упойка. След това на местата се поставят силиконови плаки, с функцията да шинират носната преграда и да я поддържат права. Поставят се и тампони, които малко след операцията, ако няма усложнения, се премахват.
 
След операцията симптомите постепенно отшумяват.
 
Усложненията след операцията са редки и главно са представени от хлътване на хрущялните части и образуването на т.нар. седловиден нос. Друг вид усложнение са перфорацията на септума. В такива случаи се налага повторна операция за коригиране и възстановяване след усложненията.