Повечето фрактури на гръбначния стълб се получават в гръдния отдел на гръбначния стълб (средната част на гърба) и лумбалния отдел на гръбначния стълб (долната част на гърба).
В случаите, в които причина е не инцидент, а остеопоротични промени в прешлена – клиничната изява може да бъде хронична болка и изгърбване. Това води до забавяне поставянето на диагнозата и влошаване състоянието на прешлена с постепенното му компресиране и снижаване на височината му.
По-често фрактурите се наблюдават при жени поради напредване процеса на остеопороза след навлизането в периода на менопауза.
Проблемът при остеопоротичните счупвания е, че засегнатите прешлени зарастват динамично във времето и неедномоментно. Освен това зарастването е и непълноценно.
Ако е налице нарушена цялост на контура на прешлена, той вече няма тази здравина. Така при изправяне цялата тежест на тялото продължава бавно и постепенно да „смачква“ счупения прешлен и по този начин счупването продължава във времето. Болката се дължи и на разместването един спрямо друг на фрагментите от прешлена.
Пациентите се оплакват от продължителни и упорити болки, които се усилват при изправено положение, при някаква физическа активност, при вдигане на нещо тежко. Една остеопоротична фрактура завършва тогава, когато горният и долният край на прешлена се допрат един до друг, което реално представлява загуба на цялата височина на прешлена.
Остеопоротичното счупване води до изкривяване на целия гръбнак. Тъй като най-често прешленът не се снижава симетрично, обикновено предната част се „смачква“ по-бързо и изразено от задната част. Това води до изкривяване на гръбнака и до оформяне на гърбица. Когато обаче болният има не само един, а няколко счупени прешлена, това изкривяване сумарно е значително по-голямо и тогава се стига не само до оформяне на гърбица, но и до затруднено дишане при някои пациенти, поради притискане на белите дробове. Появата на силни болки в областта на гръбнака, заедно със задух трябва да насочва както към търсене на фрактуриран прешлен, така и към метастаза в гръбначния стълб.
Поради непълното разгъване на белите дробове – това е предпоставка за формиране на застойни пневмонии.
Движенията в гърба са ограничени, в повечето случаи – почти невъзможни. Но това зависи и в кой участък от прешлена е настъпило счупването – дали в неговото тяло и в някои от израстъците му.
Най-често пациентите имат възможност да се придвижват сами, освен ако не става дума за комбинирана фрактура и на крайниците. Движейки се те се подкрепят с две ръце на хълбочните кости, като по този начин облекчават и щадят гръбначния стълб.
При оглед може да се установи ригидност (твърдост) на паравертебралната мускулатура. При опипване или почукване върху бодилестите израстъци може да се локализира болката.
Често се установяват и болки в корема. Те се дължат на образуван ретроперитонеален хематом (колекция от кръв), който дразни перитонеума. Нерядко при някои болни има данни за паралитичен илеус (остра чревна непроходимост) от раздразването на близко разположените нервни плексуси, инервиращи вътрешните органи.
Характерно за фрактурите на гръбнака, особено ако са следствие на остеопоротични промени е и усилване на болката при кихане или кашляне.
Референции:
1. Vertebral Compression Fractures, American Association of Neurological Surgeons;
2. Spinal fractures - Mayfield Clinic;
3. Vertebral Fracture, Medscape.
