Термичните травми (следствие на изгаряне) представляват местни тъканни увреди на различна дълбочина от кожата, а в някои случаи засягане и на подлежащите структури – мастна тъкан, фасции (обвивки на мускулите), мускули, стави, съединително-тъканни връзки и кости.


Изгарянията могат да бъдат следствие на различни фактори – термични (от горещи течности, пара, от пламък, както и контакт с нагорещен предмет), от електрически ток (битов и/или промишлен ток), лъчеви (при облъчване с гама-лъчи), както и химическо изгаряне – с киселини, основи, смоли, соли на тежки метали и други).


Изгарянето може да заема различна площ от дебелината на кожата и се определя в няколко степени. Следствие на тъканните увреждания са налице възпалителни и деструктивни промени. В зависимост от големината на тъканните увреди може да бъдат налице локални промени в раните, но и проява на системни реакции в организма.



От локалните промени се наблюдават повишена пропускливост на капилярната мрежа, следствие на която се образуват мехури – наричат се още отворен едем, а когато процесът се развива в тъканите се развива оток. Други прояви са реактивно възпаление (зачервяване, кожата се усеща по-топло в сравнение с незасегнатите участъци).


При изявата на системни прояви – хемодинамични (спадане на кръвното налягане), перфузионни, метаболитни нарушения до изпадане в шок е от първостепенно значение бързата реанимационна намеса.


Площта на изгарянето се определя по правилото на деветките – 9% за глава и шия, 9% за всеки горен крайник, 18% общо за гърдите, 18% общо за двете половини на гърба, за всяко бедро – 9%, подбедрица с ходило – всяка по 9%, което общо прави 99% площ на тялото. Площта на изгаряне на кожата при децата се определя по малко по-различно процентно съотношение, в зависимост и от възрастта – от новородено до 14-годишна възраст.


Дълбочината на изгарянията се определя по няколко класификации, но тази която се използва в България е тристепенна и се определя от засягането на слоевете на кожата – епидермис, дерма и субдерма.


Епидермалните изгаряния, които се определят като първа степен се характеризират със засягане само на епидермиса на кожата. Клинично се проявяват с лек оток, поява на дребни мехурчета, болка при допир и зачервяване. Оздравяване настъпва в рамките на седмица с трицевидно залющване и наличие на лека пигментация.


NEWS_MORE_BOX


Дермалните изгаряния се разделят на две степени – 2А са повърхностни дермални изгаряния, а 2Б – дълбоки.


При повърхностните дермални изгаряния е налице събиране на ексудат между дермата и епидермиса, а оздравяване на тъканите е налице в рамките на 1-2 седмици. Обикновено не се образуват белези.


При дълбоките дермални изгаряния се образуват мехури, налице са множество точковидни кръвоизливи. Оздравителният процес е продължителен – 3 до 6 седмици, често се развиват хипертрофични белези, които в някои случаи водят до контрактури (ограничена подвижност).


При трета степен изгаряния е налице засягане на цялата дълбочина на кожата, в някои случаи и подлежащите тъкани (от мускули до кости). При такива изгаряния оздравяването е единствено след оперативна намеса.


Дълбоките изгаряния преминават през няколко фази – на шок, токсикоинфекция, възстановяване и късна фаза на последствия от изгарянето. Значително се намалява възбудимостта на кората на главния мозък, следствие на увредите на екстерорецепторите в кожата и проприорецепторите от залежаването. Общата интоксикация на раневата повърхност отслабва имунните сили на организма.


Лечението има за цел улесняване разнасянето на възпалителния процес, формиране на меки и еластични белези, подобряване трофиката на тъканите и активиране защитните сили на организма.