Исхемичната болест на сърцето е здравен проблем с голяма значимост и честота особено сред възрастната популация хора. Доказано е, че над 65 годишна възраст страдат над 10% от населението. Като понятие се дефинира като несъответстве между кислородните нужди на сърцето и доставка му. Исхемичната болест на сърцето може да бъде проява на една генерализрана атеросклероза, засягаща жизнено важни органи. Смъртността и риска от нарушение на качеството на живот при болните с това заболяване са големи и това определя нуждата от поставяне на ранна диагноза и провеждане на съвременно лечение.
Исхемичната болест на сърцето търпи много класификации. Най- голямото подразделяне е на остра и хронична форма. Острите форми са нестабилната ангина, и острия миокарден инфаркт със СТ и без СТ- елевация (издигане). Хроничната форма е стабилната стенокардия (гръдна болка).
1. Какво представлява стабилната гръдна болка?
Определението на това състояние е и част от клиничната му картина. Дефинира се като гръдна болка или дискомфорт локализирана зад гръдната кост с давност над 2 месеца. Появява се по време на физическо или психическо натоварване и обикновено продължава до 10 минути. Оплакванията намаляват и изчезват след почивка.
2. Какво може да предизвика състоянието?
Както казахме това е физическата работа. Тук значение имат ежедневни дейности, като изкачване на стълби, домакинска работа, полово снушение. Срудът и прехраването също могат да предизвикат появата на гръдните оплаквания. Умората и продължителното натоварване без почивка са други фактори провокиращи стенокардия.
3. Клиника на стабилната стенокардия
Болката и дискомфорта зад гръдната кост под влияние на натоварване са неизменна част от клиниката. По своя характер тя е стягаща, притискаща понякога описвана и като тъпа болка. В най- тиичния случай се излъчва към гърба, ръката или долната челюст. Стенокардната болка много често се проявява и с пристъп на краткотраен задух. Той отшумява за времето, за което отминава и болката. Възможни са и смущения във функцията на вегетативата нервна система, като изпотяване, усещане за чести прескачания на сърцето. Понякога оплакванията от гадене и повръщане с болка в стомашната област могат да заблудят за диагнозата.
Класификацията според тежестта на оплакванията разделя заболяването на 4 степени. За първа се приемат случаите, когато продължителни или резки физически натоварвания дават изява на стенокардния пристъп. А в четвърти се вкл. болни, при които и минимални натоварвания дават гръдна болка. 2 и 3 стадии се намират по средата между тези две крайни групи.
4. Кога е необходимо да се потърси помощ от лекар?
Винаги, когато има промяна в състоянието при нормална ежедневна дейност трябва да се потърси лекарска помощ. Всеки дискомфорт в гърдите особено обвързан с натоварване и придружен със задух трябва да бъде обсъден с лекар. Особено належащо е, когато оплакванията засилят своя характер във времето и ограничават силно физическия капацитет на пациента.
5. Как се поставя диагнозата?
Особено важно за ориентиране в същността на проблема е болния да разкаже точно и детайлно своите оплаквания на лекаря. Това ще помогне да се ориентира за тежестта им и неободимостта от лечвние. Необходимо е да се направи електрокардиограма, която обаче обикновено има нормален вид дори и при засегнатите пациенти. Ето защо, за да се открие проблема, пациента трябва да се подложи на подобни условия, каквито са при появата на болка. Извършва се стрес- тест с помощта на колело, което той трябва да върти, под наблюдение. Провежда се също ехокардиография, където с помощта на ехограф се оценява морфологията на сърцето. За окончателното поставяне на диагнозата се изолзва метод наречен коронарокрагия. Той ясно визуализира хранещите съдовете на сърцето и спомага да се открият плаки в тях, които са отговорни за недостатъчния приток на кръв по време на натоварване. Той е „златен стандарт” и дава възможност за ранно откриване и своевременно лечение на проблема.
