Ишиасът е синдром, който застава на преден план с болкова симптоматика по хода на седалищния нерв (n. ischiadicus), последният е част от поясно-кръстцовото нервно сплетение. Според статистиките ишиасът е причина за 65% от случаите на поражения и отпадна симптоматика в периферната нервна система.

Етиологията на ишиаса е богата. Причинителите могат да бъдат от местен и общ характер. Местните причинители на ишиас включват остеохондроза (спондилоза) или дископатия, която по своята същност е дистрофичен процес с образуване на остеофити (шипове). В последствие може да се образува дискова херния, която да засегне 4 и 5-ти поясен прешлен или 5-ти поясен и 1-ви кръстцов прешлен, съответно притискайки коренчетата на гръбначномозъчните нерви, излизащи оттам. Други местни причинители може да са новообразувания в малкия таз – костни тумори, простатен карцином, маточен карцином, студени абсцеси. По-рядко срещано увреждане на седалищния нерв е след инжектиране на медикаменти в основата на нерва при по-дълбока мускулна апликация. Сред общите причинители на ишиас се срещат интоксикационни и инфекциозни агенти. Най-чести са инфекции от зъбни грануломи, хронични тонзилити, алкохолна интоксикация, автоинтоксикация при диабет и други.

Диагнозата „ишиас” се поставя след снемане на щателна анамнеза и проследяване на комплекс от симптоми. Състоянието протича с комбинирани сетивни и отпадни явления, нарушена рефлексна функция (дизрефлексия), отслабен или усилен мускулен тонус. Ишиасът протича с изострена болкова симптоматика по хода на седалищния нерв. Спонтанните болки са най-често изявени при синдрома. Протича със стрелкаща болка, която продължава към задната страна на бедрото и се спуска надолу в посока към палеца на стъпалото. Ако процесът засяга ствола на седалищния нерв или кръстцовите коренчета, кракът е сгънат в бедрото и извит навън. При засягане основно на поясните коренчета, кракът е сгънат и ротиран навътре. Степента на увреда се проверява с кашлица, която засилва болката, когато процесът е засегнал само коренчетата на гръбначномозъчните нерви.

Друг важен симптом са болковите точки на Вале. Тези точки са разположени по хода на седалищния нерв. При натиск върху тях, седалищният нерв се притиска в подлежащата кост и се усеща силна болка под мястото на натискане.

За поставяне диагнозата „ишиас” е необходимо да се изследват и нервните стволове. При навеждане главата напред се усещат болки в кръста – симптом на Нери. Друг начин за доказване на ишиас е симптомът на Боне - при привеждане на бедрото към срединната линия на тялото се усеща болка, когато увредата е в седалищния нерв. А при отвеждане на бедрото от срединната линия се усеща болка в следствие увреда на бедрения нерв (n. femoralis).

При ишиас се среща и отпадна симптоматика. Наблюдава се намалена чувствителност за болка, температура и допир. Чест белег на синдрома е степажната походка – получава се трайна пареза на стъпалото на засегнатия крайник и намален мускулен тонус на подбедрицата.

Диференциално-диагностично ишиас  може да бъде оприличен на други заболявания. Такъв пример е възпалението на тазобедрената става (коксит), възпалението на сакроилиачната става, изолиран неврит на бедрения нерв.

NEWS_MORE_BOX



За диагностичното доказване на синдрома на ишиас се препоръчва щателен неврологичен и рехабилитационен статус и скениране в областта на болката и малкия таз с цел оглеждане за новообразувания и процеси, предизвикващи синдрома на ишиас.

Прогнозата е благоприятна при местни тъканни процеси – възпаление, дискова херния. Нелекуваната спондилоза предоставя тенденция към засилване на симптоматичния болков комплекс. Прогнозата при ишиас причинен от туморни формации и карциноми в малкия таз е неблагоприятна.

Според новите проучвания за лечение на ишиас се правят упражнения, които се провеждат съвместно с физиотерапевт. Цели се максимално раздвижване на мускулатурата, повишаване кръвоснабдяването в областта и освежаване на тъканите.

При силен болков синдром се препоръчва пълен покой на пациента и лежане на твърдо легло в поза, в която не се усеща болка. Препоръчват се противовъзпалителни средства и аналгетици – аналгин, аспирин. При състояния на нетърпима болка се прилагат и кортизонови препарати. Понякога се прилага и локален анестетик - 1% лидокаинов разтвор. При доказване на дискова херния се препоръчва „вертебротерапия” – контролирано разтягане на гръбначния стълб върху специални физиотерапевтични маси. При отшумяване на силния болков синдром се препоръчват лечебни масажи и гимнастика. Ако консервативната терапия при дискова херния не даде желан резултат, на пациентите се препоръчва хирургично лечение.