Йодът е жизненоважен микроелемент. Главната му физиологична роля е свързана с регулирането на метаболизма, посредством участието му в хормоните на щитовидната жлеза – тироксин и трийодтиронин. Освен в щитовидните хормони и тъкани, йод се съдържа и в млечните жлези, очите, стомашно-чревната лигавица и слюнчените жлези, където също изпълнява важни физиологични функции.

 

При бедна на йод диета, какъвто най-често е случаят в определени райони по света, където подпочвените води са бедни на йод, това води до йоддефицитни заболявания – гуша или кретенизъм.


 

Според Световната здравна организация, при следните групи от населението има повишени потребности  от йод, които трябва да бъдат задоволявани под формата на добавки към храната или с йодирана сол, в следните количества:

 

                                                           

Дневна доза на йодната добавка (микрограма/ден)

Бременни жени

250

Кърмачки

250

Жени в детеродна възраст (15 – 49 години)

150

Деца под две години

90

 

Мъже в зряла възраст нямат нужда от допълнителен прием на йод.

 

Най-честата причина за настъпване на гуша, наричана още струма, е йоден дефицит в зряла възраст. Възможно е, обаче, да се дължи и на различни възпаления на щитовидната жлеза – тиреоидити, рак на щитовидната жлеза, болест на Граве и др.

 

При гуша, нивата на тироксин в кръвта са ниски поради понижения му синтез, дължащ се на недостиг на йод. Това предизвиква повишаване на нивата на тироид стимулиращия хормон на принципа на обратната връзка. Той предизвиква силно разрастване на щитовидната жлеза и формиране на характерна „торба“ пред врата.

 

При умерен йоден дефицит нивата на трийодтиронин могат да бъдат повишени на фона на ниски нива на тироксин, тъй като тялото превръща тироксина в трийодтиронин. При такива пациенти заболяването може да бъде налице и без повишаване на нивата на тироид стимулиращия хормон.

 

Най-честата форма на заболяването – ендемичната гуша, се среща в определени географски райони, бедни на йод. Всички йоддефицитни форми се лекуват с коригиране на йодния дефицит с диетата – най-често с консумацията на йодиране на готварската сол. Това е също така най-честата профилактична мярка против йоддефицитните заболявания.

 

Ако състоянието се третира до пет години от първата му изява, щитовидната жлеза нормализира размерите и функцията си. В противен случай пораженията стават необратими.

 

Кретенизмът се характеризира с наличието на изоставане в умственото и физическото развитие, дължащо се на хипотироидизъм или йоден дефицит по време на вътреутробното развитие. По данни на Световната здравна организация йодният дефицит е най-честата причина за умствено изоставане в света.

NEWS_MORE_BOX

 

Изоставането в растежа става забележимо още през първата година след раждането. Развитието на костите и пубертетът изостават значително от нормата. При момичетата закъснява първата менструация. По-късно цикълът е нарушен. Възможен е и стерилитет.

 

В зависимост от от степента и продължителността на йодния дефицит, генетични фактори и други обстоятелства, неврологичните отклонения могат да варират от леко понижен мускулен тонус и нарушена координация до тежка форма, при която болният не може да стои изправен и да върви. Съответно, умственото изоставане също варира от леки до тежки форми, при които засегнатият не може да говори и да се самообслужва. Рефлексите са забавени.

 

Други сериозни последствия от продължителния йоден дефицит по време на бременност са спонтанен аборт, различни вродени аномалии.

 

От 1980 г. Световната здравна организация е начело на масирана кампания за елиминиране на йододефицитните заболявания. Организацията предоставя технически средства и експертен персонал за провеждане на национални йодизационни кампании във всяка страна по света. Те се провеждат в сътрудничество с УНИЦЕФ, Международния съвет за контрол на йододефицитните заболявания, други международни агенции и представители на хранително-вкусовата промишленост на местно и наднационално ниво.

 

От първоначалното приемане на програмата за универсално йодиране през 1993 г. постигнатият прогрес е забележителен. Солта е избрана, защото е повсеместно и редовно консумирана и цената за йодирането й е изключително ниска – необходими са средно около пет цента на човек за една година.

 

По оценка на УНИЦЕФ понастоящем в световен мащаб 66% от домакинствата имат достъп до йодирана сол.