Йодът е микроелемент, абсолютно необходим за нормалното функциониране на човешкия организъм. Той участва в синтезата на хормоните на щитовидната жлеза, които от своя страна са необходими за регулацията на обменните процеси в тялото ни. Допълнително щитовидните хормони са необходими за нормалното развитие на мозъка и нервната система на плода по време на бременност, поради което осигуряването на достатъчно количество йод в този период на жената е изключително важно.

 

Йодът не се синтезира в тялото ни. Основен източник на йод е храната. 60% от нужните количества се набавят от месната храна, 30% -от храната с растителен произход и само 10% - от водата. Ако консумираната храна е бедна на йод, поради бедна на йод почва, може да се развие нарушение във функцията на щитовидната жлеза. Районите с ниско съдържание на йод в почвата са високопланинските и крайморските, както и в такива с ерозирали почви. В света районите с най-тежък недостиг на йод са Хималаите, Памир, Андите и Алпите. В България това са високопланинските райони в югозападната част на страната.


 

В миналото в тези райони на страната често са установявани йоддефицитни заболявания, от които най-честото е ендемична гуша, а с най-голямо клинично значение - хипотиреоидизмът (намалената функция на щитовидната жлеза). Той може да бъде причина за ментални нарушения, дислипидемия, сърдечно-съдови проблеми, стерилитет, спонтанни аборти или повишен риск от влошено нервно-психическо и/или физическо развитие на плода.

 

Потребности от йод

Потребността ни от йод след 14-годишна възраст се изравнява за мъже и жени. Тези потребности нарастват значително по време на бременност и в периода на кърмене. По време на вътреутробното развитие плодът получава йод за сметка на майчиния прием, поради което ниското количество на йод в диетата на бременната жена е критично за развитието на плода. Дневните нужди за юноши и лица над 14 години следва да са 150 мкг, за бременни и кърмещи жени те следва да се около 200-250 мкг
 

Как  да си осигуряваме достатъчно количество йод?

България е един от районите в света с йоден дефицит. С въвеждането на йодната профилактика чрез йодиране на готварската сол, която започва в началото на 20-ти век за първи път в Швейцария и по-късно през 50-те в Източна Европа, включително и България, се стига до значителна редукция на йоддефицитните заболявания. 

 

През 90-те години се прави нова национална стратегия, която действа и в момента. Тя включва, освен наличието на йодирана сол в търговската мрежа, използването ѝ още при отглеждането на животните, както и в хранителната промишленост – в приготвянето на консерви, колбаси, хляб, млечни продукти и др. Резултатите от тази повсеместна йодна профилактика води до ликвидиране на йоддефицитните заболявания като социално-значими заболявания през 2003-2004г. в България.

 

Препоръките за цяла Европа и света днес включват консумацията на сол за цялото население в йоддефицитните райони, какъвто е и България, да е само и единствено от йодирана сол. Препоръчително е  да консумираме около 5-6 грама сол дневно. Българите обичайно консумират по-солени храни и често стигат до 7-8, дори 10 грама. Добре е да се знае също, че йодът в солта не е термично издръжлив и подсоляване на ястието е подходящо да се извършва в края на приготвянето му. При бременните повишените нужди от йод обичайно се покриват с прием на общоприетите норми за готварска сол в допълнение с прием на мултивитамини за бременни.

 

Хималайска или готварска сол?

Широко използваната днес хималайска сол е добре да се знае, че е с много ниско съдържание на йод. Хамалаите е един от районите в света с най-тежък йоден дефицит. Употребата на тази широко популяризирана като полезна и натурална алтернатива на добре познатата ни йодирана трапезна сол няма никакви предимства и употребата й не следва да измества йодираната сол от трапезата ни, съветват експертите в областта.