Съвременното медицинско общество въведе ясни и точни критерии при борбата със спешния травматизъм. Според мнозина бъдещето на спешната медицина в големи проценти зависи от възможността за нейното безусловно и независимо развитие, в зависимост от държавното устройство и ресурсите, с които разполага то.

Що се отнася до едни от най-спешните състояния, бяха проведени редица проучвания от американски специалисти, както и европейски представители на спешните лекари, с което те единодушно се обединяват в критериите за оценка на отделните състояния и кога е  необходима намеса от такъв специалист.

Водещо според критериите на АВС е проверката на свободния въздушен поток по анатомичната линия. Съответно специалистите въвеждат ясни и точно подчертани критерии при борбата в условията на политравма и другите видове спешни състояния, ангажиращи намесата на спешен специалист. Най-често тези критерии и базираните по тях методи взимат отношение при борбата за човешкия живот в условия на тежки физически и природни катастрофи. Например това са последствията от тежки земетресения, протичащи със срутване на сгради, падане на тежки предмети и засягане на множество хора. Също така критериите са приложими и при всички други видове битов травматизъм – автомобилни, моторни, железопътни и други видове катастрофи, както и политравматизъм в условията на домашен бит – порязване, сбиване, посичане, удушване, опити за убийства и други.

Методите за осигуряване на свободно проходими дихателни пътища при пациенти с политравма са описани по много точен и ясен алгоритъм. Обикновено такъв тип реакции се извършват при сериозни съмнения за шийна гръбначномозъчна травма, където имобилизацията на тези зони е абсолютно задължителна.

Специалистите разделят този тип действия на две основни групи – дефинитивни и недефинитивни. Дефинитивните методи за поддръжка на свободни дихателни пътища се обединяват около оротрахеалната интубация. Тя може да се извърши посредством директна ларингоскопия, с възможност за приложение на буж, фиброоптична бронхоскопия, фиброоптичен ларингоскоп, видео-асистирана ларингоскопия и трансилюминация. В някои особени условия може да се извърши сляпа дигитална или тактилна интубация.

Друг вид интубация се извършва посредством въвеждане на дихателна тръба през носа, която навлиза през гласните връзки и достига трахеята. Този метод се нарича назотрахеална интубация и обикновено се извършва по три основни начина – сляпа, тъй като специалистът няма директен поглед върху гласните връзки, каквото се случва при директната ларингоскопия, фиброоптична интубация и трансилюминация.

NEWS_MORE_BOX



В съвременната спешно медицинска практика в цял свят, в реанимационните автомобили на спешна помощ задължително присъства поне един сет за интубация, амбу и маска за обдишване. В случай, че в полеви условия интубацията е невъзможно да бъде извършена, например при пациенти с лош интубационен статус на ороларингеалното си пространство, пациентът се транспортира по възможно най-бързия начин до най-близкото СПО звено – спешно-приемно отделение, където опитен интензивист или спешен лекар прави нов опит за въвеждане на тръба през уста или нос. Ако опитът е неуспешен, съвременната медицинска общност е предвидила във всеки спешен кабинет или противошокова зала да има поне един фиброоптичен ларингоскоп, с който въвеждането на тръбата в трахеята на пострадалия се улеснява значително.

Съществуват някои усложнения, които правят оротрахеалната или назотрахеалната интубация невъзможни за извършване. Такива са например тежките алергични състояния, протичащи с оток на Квинке, при който ларинксът набъбва, а въздушният отвор на ларинкса става невъзможен за преминаване по обикновен път. В тези условия се намесват спешните хирургични техники за осигуряване на проходими дихателни пътища и адекватно вентилиране на пациентите. Това са методите, при които се поставя директно трахеална игла с широк лумен в трахеалното пространство. Също така се прилагат някои техники на ретроградна интубация, крикотомия или класическата разширяваща трахеостомия. При всичките техники се цели бързо поставяне на въздухопровод директно в трахеята, за да се подсигури запазването на живота на пациентите.

Към недефинитивните техники за борба с острата дихателна недостатъчност и поддържането на проходими дихателни пътища спадат методите на ригидна бронхоскопия, маскова вентилация с амбу, поставяне на назофарингеален или орофарингеален път, ларингеална маска или запушвател на хранопровода. В условията на голяма спешност, ако масковата вентилация е невъзможна, както и въвеждането на интубационна тръба в трахеята, се поставя ларингеална маска, с която се цели максимално раздуване и въвеждане на много голям обем газове през макар и стесненият дихателен отвор. Ако процедурата се усложни, се поставя тапа на хранопровода, с която се блокира вентилирането на стомаха, което е особено често усложнение при поставянето на ларингеални маски, заради големия им обем и захват на въздухоносните пътища и поради изключителната анатомична близост между отворите на трахеята и хранопровода.