С термина микробиота се означава съвкупността от микроорганизми, които населяват епидермалните и мукозни бариери. Интестиналната микробиота се състои от няколко десетки трилиона микроорганизми, включваща над 1000 различни бактериални видове, най-застъпените сред които са род Firmicutes и Bacteroidetes.

 

Общата маса на човешката микробиота е около два килограма. Около една трета от нея е обща за всички хора, но останалите две трети са индивидуални за всеки човек. Счита се, че диетата е основният фактор за развитие и промяна на чревната флора – само за 4-5 дни при промяна в диетата интестиналната микробиота на човек се променя напълно. В този смисъл тя претърпяла многократна трансформация в хода на еволюцията на човек при прехода от растителноядство, към суровоядство, към термична обработка на месото и други продукти.


 

Интестиналните бактерии играят ключова роля в поддържане на имунната и метаболитна хомеостаза, продукция на витамини и др. Нарушенията в състава на тази флора се означават като дисбиози. Те са свързани с развитието на различни патологии, включително и рак.


Човешката интестинална флора считаме, че започва развитието си от раждането, но всъщност според някои изследвания са открити бактерии и по време на бременността. Оказва се, че начинът на раждане също оказва огромно влияние. Установено е, че при деца родени по нормален път интестиналната флора в началото включва голямо количество вагинални бактерии, докато при тези родени с Цезарово сечение флората по-трудно колонизира и е с нарушен състав.

 

При повечето бебета, родени по нормален път интестиналната флора наподобява в голяма степен фекалната на майката, докато при тези с Цезаровото сечение процентът е почти два пъти по-малък.

 

Според някои други проучвания продължителният прием на антибиотици повишава риска от развитие на неоплазии, като една от предполагаемите причини е нарушения в нормалната микробиота. Според едно изследване в Обединеното Кралство включващо 22 000 души и продължило шест години, се установило, че тези употребявали антибиотици сред които пеницилини, хинолони и метронидазол са с 8-11% по-висок риск за развитие на колоректален карцином.


Интестиналната микробиота нормално произвежда фактори, които протектират мукозата – напр. късоверижните мастни киселини (бутират, пропионат) блокират хистоновите деацетилази и проявяват противотуморен ефект. При патологични дисбиози обаче определени субпопулации могат да се разрастнат и да произвеждат токсини, които тригерират възпаление и туморогенеза. Така при нарушена чревна микрофлора, тези фактори липсват или са в намалено количество, което увеличава риска от развитие на колоректален карцином и лимфом.

 

Според някои изследвания, някои пробиотици намаляват проявяват антинеопластично действие и намаляват риска от развитие на рак. Същите резултати се наблюдавали и, ако се администрират само субстанциите синтезирани от тези бактерии. Пример за това е метаболитът ферикром, който се отделя от Lactobacillus casei и тригерира апоптоза на туморни клетки. Други проучвания показват, че Lactobacillus може да стимулира определени имунни клетки (NK-cells), дендритни клетки или Т-хелпери, които на своя страна елиминират канцерозни или преканцерозни клетки. Въпреки това все още не е установено веществото, което води до този ефект.


От друга страна, не само нарушаването на нормалната микробиота, но и някои инфекции могат да предизвикат канцерогенеза. Първият изолиран такъв причинител, който е първи клас карциноген е токсинът CagA от Helicobacter pylori.


Неправилната диета също се асоциира с изменена микробиота и повишен риск от развитие на интестинални туморни образувания. Богатата на мазнини диета подпомага сулфат-редуциращите бактерии (напр. Desulfovibrio vulgaris), които трансформират жлъчните киселини във вторични (литохолева, деоксихолева), които се асоциират с повишен риск от развитие на колоректален карцином. Обратно, високият прием на фибри индуцира синтеза на късоверижни мастни киселини и има антитуморен ефект.


Интестиналната микробиота и нейната роля в канцерогенезата е съвременно откритие, което ни дава нов поглед в патологията на това мултифакторно заболяване. Те първа предстои установяване връзката на чревната флора в различни патологични състояния.

4228