1.  Какво представлява интерстициалната белодробна болест?

Интерстициалната белодробна болест представлява специфичен тип възпаление на белодробната тъкан. По-точно, то засяга интерстициума – тъканта, която заобикаля и разделя един от друг алвеолите в белия дроб. Алвеолите са малки мехурчета, в които се осъществява обмяната на газовете в белия дроб. Това означава, че това е възпалително заболяване на поддържащата тъкан, а не на самите алвеоли.

 


Заболяването обикновено е дифузно, т.е. засяга интерстициума в целия бял дроб, а не е ограничено в някаква част от него.

 

2.  На какво се дължи появата на интерстициалната белодробна болест?

 

Счита се, че заболяването е резултат от нарушен имунен процес или реакция към определени фактори. Такива могат да бъдат инфекции на белите дробове; токсини, канцерогени или други замърсители от външната среда – азбест, кварцов прах и др.; някои лекарства за химиотерапия; лъчетерапия в областта на гръдния кош; хронични автоимунни заболявания – ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, склеродерма и др.

 

Понякога възпалението настъпва без да има явна причина. Такива състояния се означават с термина идиопатични, т.е. в тези случаи става дума за идиопатична интерстициална белодробна болест.

 

3.  Какви са симптомите на интерстициалната белодробна болест?

 

Водещи симптоми са затрудненото дишане и понижаването на кислородното съдържание в кръвта. Понижената белодробна функция се дължи на възпаляването и фиброзирането на интерстициума, което води до уплътняване на тъканите и затрудняване на дишането.

 

Протичането зависи до известна степен от причината за заболяването, но обикновено са налице задух и суха кашлица. В повечето случаи тези симптоми се развиват постепенно. Хронично пониженото снабдяване на тъканите и органите с кислород води до уголемяване на върха пръстите и разрастване на сърцето – т.нар. сърдечна хипертрофия.

 

Останалите сериозни усложнения на заболяването са пулмонална хипертензия, известна още като белодробно сърце – повишаване на кръвното налягане в белодробните съдове; сърдечна недостатъчност; дихателна недостатъчност. Това са потенциално фатални усложнения.

 

4.  Как се поставя диагнозата?

 

Физикалният преглед и анамнезата не са достатъчни за поставянето на диагноза. Извършването на диференциална диагноза изисква провеждането на редица тестове и изследвания, тъй като интерстициалната белодробна болест може да наподобява по симтоматика редица други заболявания и състояния.

 

Извършват се кръвни тестове за измерване на съдържанието на кислород в кръвта и рентгенография и компютърна томография за изключване на други състояния с подобна симптоматика.

 

Измерва се и белодробната функция. Това става чрез духане в тръбичка, представляваща част от апарат, наречен спирометър. С негова помощ се определят вместимостта на белите дробове и скоростта на въздушния поток в дихателните пътища.

NEWS_MORE_BOX

 

Визуалното изследване на бронхите при биопсия става с помощта на гъвкава тръбичка, в която са поставени миниатюрна лампа и камера. В хода на процедурата може да бъде взета и проба от белодробната тъкан, която се изследва от патолог за уточняване на диагнозата. В някои случаи може да се наложи и хирургично взимане на проба от белодробната тъкан.


5.  Какво е лечението на интерстициалната белодробна болест?

 

Прекратяването на тютюнопушенето трябва да е първата предприета мярка.

 

Терапевтичният подход зависи от причината за заболяването, цялостния здравен статус и поносимостта на пациента. Най-често, прогресията на болестта се забавя с кортикостероиди. Те могат да бъдат съчетани с имуносупресанти – азатиоприн, циклофосфамид и др. Прилагат се и кислородна и дихателна терапия – упражнения за възстановяване на дихателната функция.

 

В най-тежките случаи може да се обмисли белодробна трансплантация.