Трета част на материала

 

Лекарствата
Метформинът (Глюкофаж) е лекарството, което най-често се използва при терапия на диабет. Има два механизма на действие, които помагат за контрола на нивата на кръвна захар. Предпазва черния дроб от кръвната захар, повишава чувствителността на мускулите и мастните клетки към инсулина. Така се намалява концентрацията на захар в кръвта. По този начин метформинът регулира и нивото на инсулин в организма.



Метформинът редуцира развитието на диабет с 31 %, при положение, че се спазва специален режим на хранене и се повиши двигателната активност. При неспазване на тези две условия, ефективността на метформина не е толкова висока.
Метформинът е безопасен медикамент, въпреки че се наблюдават някои неприятни странични ефекти от страна на храносмилателната система.



Друг медикамент с доказан ефект в превенция от неинсулинозависим диабет в клиническо изследване при пациенти с инсулинова резистентност  е препаратът акарбоза (acarbose). Лекарственият препарат действа в червата и намалява абсорбцията на захарите, което и води до намаляване на потребностите от инсулин след хранене. Медикаментът редуцира риска от развитие на диабет с 25 %.



Лекарствата от класа на тиазолидинедионите, например, пиоглитазон, розиглитазон (Авандиа) повишават чувствителността към инсулина. Тези лекарства обаче на този етап не се използват широко в практиката, заради токсичния ефект върху черния дроб.



Изследване за ефектите на троглитазона при превенцията на диабет, приложен на жени, които в бременността си са развили гестационен диабет – предтеча на инсулиновата резистентност и диабета - показва токсичен за черния дроб ефект. Заради това лекарството е изтеглено от пазара. Резултатите иначе са – намаляване на риск от развитие на диабет с 25 %.



Какво ново?
Едва през последните години на инсулиновата резистентност се отдава необходимото внимание като състояние, което води до метаболитен синдром. Едва сега медиците са на мнение, че намесата при регистрирането на инсулинова резистентност може да забави значително развитието на диабет. В бъдеще клиничните проучвания ще покажат за какъв срок мерките взети при инсулинова резистентност отлагат началото на диабета и неговите усложнения.



Стилът на живот – здравословно хранене и двигателна активност – са категорично важни елементи при профилактичните мерки срещу диабет, особено при наличие на инсулинова резистентност. Необходимо е да се създават и образователни програми за рисковите групи. Наднорменото тегло в детска възраст нараства тревожно, както в САЩ, така и във всички останали западни страни и България. Програмите следва да обхванат и децата в училищата, за да се изгради правилен модел за избор на храни от децата и тинейджърите в дома и навън.



Все още не е ясно, кое е по-ефективно средство в профилактиката срещу диабета -  комбинацията от правилен режим на хранене, спорт и лечение или само специализираният режим на хранене и повече движение. 



Накратко:


  • Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките в организма губят чувствителността си към инсулина.
  • Инсулиновата резистентност е единият стълб на метаболитния синдром, който предразполага развитието на сърдечно-съдови заболявания.
  • Инсулиновата резистентност предхожда заболяването от диабет втори тип.
  • Инсулиновата резистентност се свързва с други болестни състояния като стеатоза (мазен черен дроб), артериосклероза, акантоза, кожни брадавици и нарушения в репродуктивната функция при жените.
  • Инсулиновата резистентност се контролира и предотвратва чрез подходящ режим на хранене, двигателна активност и медикаментозна терапия по необходимост и преценка на специалист.