Първа част на материала


При инсулинова резистентност инсулиновите-рецептори спират да реагират на инсулина. В отговор на това панкреасът започва да отделя повече инсулин с цел да се получи отговор от инсулиновите рецептори на клетките. Резултатът от повишения инсулин обаче е рязко „отваряне“ на клетките и „поглъщане“ на кръвната захар, при което нейната концентрация в кръвта рязко спада. С напредване на процеса се появяват симптоми на хипогликемия – замайване, треперене, причерняване, топли вълни, изпотяване...



С всяко повишаване на концентрацията на инсулин чувствителността на клетките към него намалява. Докато панкреасът е в състояние да продуцира достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар не надскачат референтните граници. Но тъй като панкреасът не е в състояние да отделя постоянно по-високо количество инсулин идва момент, когато концентрацията на захар в кръвта остава висока. Това означава, че тя не се приема и усвоява от клетките, в резултат на което засегнатият изпитва постоянно чувство на слабост и безсилие, умора. Когато кръвната захар започне да остава висока и при гладно състояние, е наличен диабет тип 2.




Болестни състояния, които се развиват в следствие на инсулиновата резистентност
При метаболитния синдром се наблюдава инсулинова резистентност, наднормено тегло, висок лош (LDL) холестерол и високо кръвно налягане. Вероятно инсулиновата резистентност е причина за някои от изброените състояния, все още обаче това не е изяснено от учените. 
Смята се, че инсулиновата резистентност води към следните заболявания:



Диабет тип 2
Първият признак за заболявате от диабет е наличието на инсулинова резистентност. Инсулиновата резистентност е „предтеча“ на диабет тип 2. Инсулиновата резистентност се появява много по-рано преди да се развие диабет. При редовни профилактични консултации и спазване на профилактична програма заболяването от диабет при установена инсулинова резистентност може да се предотврати или отложи. Диагнозата диабет при възрастните изненадва, когато е било налично нежелание или невъзможност за осъществяване на редовна профилактика на здравето.



Мазен черен дроб (стеатоза)
Натрупването на масти в черния дроб е израз на разстроен контрол на обменните процеси на липидите, който се получава при инсулиновата резистентност. Мазният черен дроб и инсулиновата резистентност може да са умерено изразени или силни. Получават се нови данни, които показват, че стеатозата на черния дроб води към цироза и рак на черния дроб.



Атеросклероза
Артеросклерозата (артериосклероза), повече позната като атеросклероза, представлява процес на прогресивно натрупване на уплътнения и втвърдяване на стените на средните и големите артерии. Артеросклерозата води до: коронарно артериално заболяване (сърдечни атаки, сърдечен пристъп, нестабилна стенокардия),
инфаркт, заболявания на периферните съдове.


Други рискови фактори за атеросклероза са:

  • високи нива на лош (LDL) холестерол,
  • високо кръвно налягане,
  • тютюнопушене,
  • диабет,
  • член от семейството с атеросклероза.




Поражения на кожата
Пораженията на кожата се изразяват в образуване на брадавици и състояние познато като акантоза (acanthosis nigricans), при което се наблюдава удебеляване (хипертрофия и хиперплазия) на клетки на епидермиса. При акантоза кожата потъмнява и се втвърдява. Обикновено са засегнати участъците около гънките, на врата и подмишниците. Това състояние се смята за показател за инсулинова резистентност. Все още не е ясно както точно се осъществява механизмът на заболяването.
Установено е, че кожните брадавици често се появяват при пациенти с инсулинова резистентност. Брадавицата е доброкачествено образувание, което виси от кожата. Повърхността й може да бъде гладка или неравна, цветът – червен или в друг пигмент.

 


При инсулинова резистентност се наблюдава и склонност към чести заболявания на кожата, каквито са гъбичните.



Разстройство на репродуктивната функция при жените
Инсулиновата резистентност води до проблеми с овулацията, зачеването, нередовен менструален цикъл и аменорея. Не е ясно дали инсулиновата резистентност влияе на мъжките репродуктивни функции.



Синдром на поликистозните яйчници
Синдромът на поликистозните яйчници се дължи на хормонален дисбаланс при младите жени. Най-явният симптом е липсата на менструация, наднормено тегло и нетипично за жената окосмяване.



Хиперадрогения
При инсулиновата резистентност се наблюва повишаване на нивата на мъжките полови хормони при жената, което и води до синдрома на поликистозни яйчници. Все още не е открита взаимовръзката между двете състояния, но се смята, че инсулиновата резистентост по някакъв начин води разстройване на ендокринните процеси на яйчниците.



Аномалии в растежа
Вероятно инсулиновата резистентност, дължаща се на високите нива на циркулиращия инсулин, има ефект върху растежа. Инсулинът влияе на метаболизма на глюкозата, а това вероятно оказва влияние и на другите механизми в организма или най-малкото ги разстройва. Инсулинът е хормон подобен на анаболите и влияе на растежа чрез инсулин-подобния растежен фактор 1 (IGF-1). Наблюдава се растеж на дължина и забележимо загрубяване на чертите на лицето.



В продължението: как се поставя диагноза инсулинова резистентност