Инсулинът е хормон, който се отделя от бета клетките на панкреаса (задстомашната жлеза). Синтезираният инсулин се доставя на всяка клетка на тялото чрез кръвта. Инсулинът е важен хормон, който има множество функции в организма. Повечето от тях са свързани с контрол на обменните процеси на въглехидратите (захар и нишесте), липиди (мазнини) и белтъци. Участва и в регулирането на растежа клетките.



Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма губят чувствителността си (стават резистентни) към инсулина.



Причини за инсулинова резистентност
Наследственият фактор е силно определящ за наличието на склонност на организма към инсулинова резистентност.



Приемът на някои лекарства също предразполага към инсулинова резистентност.


Другите фактори:

  • метаболитен синдром,
  • наднормено тегло,
  • бременност,
  • инфекции и някои други заболявания,
  • стрес,
  • употреба на стероиди.

 



Заболяване от диабет тип 2 се среща все по-често с напредване на възрастта. Към развитието му предразполага инсулиновата резистентност, процес, който може да продължи години наред. Инсулиновата резистентност се развива с повишаване на нивата на захарта и инсулина в кръвта.



Високият инсулин, натрупване на тегло, особено около талията, дислипидемията и хипертензията (високо кръвно налягане) са причина за диабет тип 2. Наличието на тази комбинация от патологични процеси е известна като метаболитен синдром.

 



Едно от действията на инсулина е да принуждава клетките, конкретно мускулните и мастните, да използват глюкозата в кръвта. На повърхността на тези клетки се намират рецептори, чувствителни на инсулин. Образно казано те са като ключалки, които се отварят с ключа-инсулин, при което кръвната глюкоза навлиза в клетката. Чрез този механизъм инсулинът и контролира нивото на захарта в кръвта.



При прием на високи количества въглехидрати и захар, кръвната захар нараства рязко. Панкреасът реагира с производство на голямо количество инсулин, който трябва да принуди клетките да усвоят количеството захар. С всяко покачване на инсулина обаче, инсулиновите рецептори привикват и губят чувствителността си към него. При инсулиновата резистентност инсулиновите-рецептори  спират да реагират на инсулина. В отговор на това панкреасът  произвежда още инсулин, с който да се получи отговор от инсулиновите рецептори на клетките. Резултатът е рязко „отваряне“ на клетките и усвояване на кръвната захар.


Втора част на материала