Инсулиномът е тумор на панкреаса, произвеждащ ексцесивно количество инсулин. Той е най-честата причина за развитие на спонтанна ендогенна хипогликемия на гладно.
 
Инсулиномът спада към групата на невроендокринните тумори и е най-честият функциониращ тумор на панкреаса. Честотата на разпространението му е около 1-3 на милион души годишно. Установен е пик на честотата му в петото десетилетие на живота, като се среща по-често при жените, в сравнение с мъжете.
 
Около 80 % от туморите са единични и доброкачествени. Приблизително 10% са множествени, а злокачествените форми са около 5-10% от всички случаи на инсулином. По-голямата част от инсулиномите (99%) са локализирани в панкреаса и само около 1% са с ектопична локализация. Около 5-10% от инсулиномите може да влизат в рамките на т.нар. МЕН-1 синдром (синдром на множествена ендокринна неоплазия), в който се установяват допълнително тумори на паращитовидните жлези и хипофизата.
 

Признаци и симптоми

При инсулинома е налице свръхпродукция на инсулин, което е в резултат на мутация и разрастване на туморни клетки, произлизащи от бета-клетките на панкреаса. Мутиралите клетки са загубили способността си за контрол от физиологични фактори, както е при здравите панкреасни клетки и затова е налице ексцесивна автономна продукция на инсулин. Хормоналната секреция е независима от нивата на кръвната захар, в резултат на което заболяването клинично се изявява с признаци на хипогликемия.
 
Обикновено при хипогликемия се изявяват два вида симптоми: 
  • Невроглюкопенични – главоболие, двойно виждане, замъглени зрение, обърканост, виене на свят, анормално поведение, амнезия и в редки случаи гърчове и кома;
  • Адренергични – изпотяване, разтреперване, сърцебиене, чувство за глад, гадене, напрегнатост.
 
При инсулиномите преобладават невроглюкопеничните симптоми. Поради тази причина заболяването често бива диагностицирана на по-късен етап, поради първо търсене на психиатрична помощ, лечение на гърчовата симптоматика или на преходни исхемични атаки.
 
Много характерна за заболяването е клиничната триада на Уипъл:
  • Наличие на симптоми на хипогликемия;
  • Измерване на ниски стойности на кръвната захар;
  • Възстановяване на състоянието след даването на глюкоза
NEWS_MORE_BOX

Диагноза

За диагнозата на заболяването много информативна в клиничната практика е т.нар. „проба с гладуване”. Идеята на този тест е проследяване нивата на кръвната захар в хода на поне 72 часово гладуване. Изследването задължително се провежда в болнична обстановка. 
 
Изходно се взема кръв за кръвна захар, инсулин, проинсулин и С-пептид. Желателно е изследваното лице да има поставен абокат при необходимост от венозно вливане на глюкозни разтвори.
 
Идеята на изследването е, че при здрави хора нормалната глюкозна хомеостаза не позволява достигане на нива на кръвната захар под 3,1 ммол/л.
 
При наличие на инсулином тестът се позитивира в 75% от случаите още на 24-ия час, а при 90-95% на 48-ия час. Измерването на кръвна захар < 2,2 ммол/л при нива на инсулина > 5 mIU/l и С-пептид > 200 pmol/l са показателни за наличие на ендогенна причина за инсулинова свръхпродукция.
 
След функционалното доказване на хиперинсулинемията е необходимо да се проведе образно изследване за визуализиране на туморната формация. Най-често инсулиномите са малки и са локализирани в панкреаса. Три са най-полезните визуализиращи метода:
  • Магнитно-резонансна томография;
  • Компютърна томография;
  • Ендоскопска ехография
 

Лечение


Лечението на първо място е хирургично при визуализиран процес в панкреаса. Предпочита се оперативно премахване на тумора, но при невъзможност за това се прилага също централна или дистална панкреатектомия.
 
В случаите, при които не се установява локализацията на инсулинома, се препоръчва провеждане на медикаментозно лечение. То е средство на избор и при лицата, при които има невъзможност за провеждане на оперативно лечение, иноперабилните тумори с метастази, както и при тези от тях, нежелаещи да бъдат оперирани.