Както знаем сърцето е нашата неуморна движеща сила и успокояващите му удари ни съпътстват от раждането ни до последния ни дъх. За да изпълнява нормално тази си роля, то трябва да има не само здрав мускулен слой (миокард), но и правилно функциониращ клапен апарат.


Сърцето е изградено от четири кухини, леви камера и предсърдие и десни камера и предсърдие. Митралната клапа се намира на границата между ляво предсърдие и лява камера. Тя трябва, отваряйки се да обезпечи пълненето на лявата камера с кръв по време на диастолата, както и да се затваря плътно и да не позволява връщането на кръв от камерата към предсърдието по време на систолата. Митралната клапа е изградена от платна, фиброзен пръстен, хорди, папиларни мускули и базални сегменти на лявата камера. Всеки един от тези елементи може да стане мишена на болестен процес и така да смути дейността на цялото сърце.


Как възниква митралната инсуфициенция?


Инсуфициенция означава недостатъчност и в случая се има предвид, че клапата не успява да изпълни функцията си – не се затваря напълно по време на систола, което води до регургитация (обратно връщане) на кръв в предсърдието. Тя може да настъпи остро или пък да е хронична. Причините за възнникването ѝ могат да са следствие увредата на:

  • Платната и хордите от прекаран ревматизъм, инфикциозен ендокардит и други;
  • Фиброзният пръстен на клапата поради неговата калцификация, далатация на лява камера по друга причина, вроден атриовентрикуларен канал;
  • Папиларните мускули и базалните сегменти на лявата камера след сърдечна исхемия или миокарден инфаркт.


Сред описаните причинители най-честите са инфекциозният ендокардит и инфарктът на миокарда.


Симптоми на състоянието

Връщането на кръв от камерата към предсърдието по време на систола в крайна сметка намалява количеството кръв, което сърцето изпомпва през аортата към тялото. Съответно – основен патогенетичен механизъм е ниският минутен обем. По-малкото кръв към мускулите, органите и мозъка, води до по-ниско количество кислород, съответно по-малко енергия за клетките с основно проявление – лесна уморяемост.


Характеристиката на симптомите и появата им във времето зависи от патологичния процес, който уврежда митралната клапа - при ревматизма на сърцето симптомите се появяват обикновено късно след прекарания ревматичен пристъп.


В случай на остро настъпила недостатъчност на клапата – например руптура (разкъсване) на папиларен мускул в резултат на инфаркт или пък руптура на клапно платно (увредено в хода на инфекциозен ендокардит) е възможно да настъпи остра декомпенсация със силно обемно обременяване на лявото предсърдие. Когато това се случи, налягането се предава назад по белодробните вени към белия дроб. Резултат от този процес е настъпването на белодробен оток.


Преглед и изследвания

При аускултация – преслушване със слушалка – характерна находка е шум по време на систолата, който отразява регургитацията на кръв към лявото предсърдие.


Рентгеновото изследване може да разкрие разширена сянка на лявото предсърдие, евентуално с данни за белодробен застой, а в тежките случаи – и за белодробна хипертония. В случаите на остро настъпил процес доминира рентгенографската находка на белодробния оток.


ЕКГ изследването също има характерна находка, отразяваща натоварването на лявото предсърдие. Друг белег са ритъмни нарушения – най-често предсърдно мъждене (настъпващо поради увредата на предсърдието).


Ехо-кардиографията е визуализиращ метод, с който се установява какво е състоянието на клапата и размерите на предсърдието. Доплер-ехографията ни позволява да разберем степента на регургитация.


Лечение

То е съобразено с причината за клапната недостатъчност.


Когато става въпрос за обратима увреда, например от исхимия, коригирането ѝ подобрява и регургитацията и облекчава състоянието.


Освен лечението на клапната недостатъчност, налага се и лечение на съпътстващите състояния като белодробен застой или ритъмно нарушение.


Освен медикаментозно, лечението може да бъде и оперативно, особено при дефинитивни структурни промени в клапния апарат.