Безвкусният диабет (инсипиден диабет, ИД) е заболяване, което се дължи на недостатъчна продукция на антидиуретичен хормон (АДХ, вазопресин) от задния дял на хипофизата. За разлика от захарния диабет, при който урината е със сладък вкус, при инсипидния диабет урината е безвкусна, откъдето идва името на заболяването.

1. Каква е причината?

Намалената или липсваща секреция на вазопресин най-често се дължи на увреждане или разрушаване на задния дял на хипофизата и хипоталамуса от тумори, инфекции (туберкулозен менингит, сифилис, вирусни инфекции и др.), черепномозъчни травми, съдови увреждания, кръвоизливи, хирургически интервенции в хипоталамо-хипофизната област и т.н. Нерядко причината за болестта остава неясна. Поради липса на вазопресин концентрационната способност на бъбреците се нарушава и се отделя голямо количество силно разредена урина.


2. Как се развива болестта?

Нормално за 24 часа в гломерулите на бъбреците се образува около 180 л първична урина. В проксималните тубули се реабсорбират около 85% от първичната урина, като тази реабсорбция не зависи от регулаторни механизми. В дисталните каналчета се осъществява реабсорбция на останалите 15% от първичната урина и тази реабсорбция се регулира от антидиуретичния хормон. Той се синтезира в ядрата на хипоталамуса и по нервните аксони се транспортира до задния дял на хипофизата, където се складира. Оттам се секретира в кръвоносните съдове и достига до дисталните и събирателните бъбречни каналчета, където увеличава обратната реабсорбция на вода от първичната урина. В резултат за 24 часа се отделя около 1,5 л крайна урина.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Секрецията на вазопресин зависи от плазмения осмоларитет. Нормалният плазмен осмоларитет е от 280 до 295 mosm/l. При плазмен осмоларитет под 280 mosm/l секрецията на вазопресин се преустановява и урината не се концентрира. При нарастване на плазмения осмоларитет над 295 mosm/l секрецията на вазопресин нараства и урината се концентрира. При недостиг на вазопресин или при дефект на рецепторите на вазопресин не се осъществява реабсорбция на вода в дисталните бъбречни каналчета. В резултат се отделя голямо количество урина с ниско относително тегло. Настъпва дехидратация на организма и компенсаторно приемане на голямо количество течности.

3. Каква е класификацията?

  •  Централен инсипиден диабет (хипоталамичен, неврогенен, вазопресин-дефицитен) – дължи се на понижена или липсваща секреция на антидиуретичен хормон. Това е най-честата форма. Може да бъде:
    • Първичен (идиопатичен) – около 1/3 от случаите – причината за заболяването е неизвестна;
    • Вторичен (симптоматичен) – около 2/3 от случаите. Най-често се дължи на тумори на хипофизата или в близост до нея или на метастази.
  • Бъбречен инсипиден диабет (нефрогенен, периферен, вазопресин-резистентен). Дължи се на нечувствителност на рецепторите в дисталните бъбречни тубули към вазопресин.

4. Как се поставя диагнозата?

Поставя се въз основа на клиничната картина и лабораторните показатели. За доказване на заболяването се провеждат функционални проби – обременяване с натриев хлорид, никотинова проба, проба с питресин/дезмопресин – 2-8 капки назално през 12 часа) – при инсипиден диабет настъпва нормализиране на показателите без промяна на телелесното тегло. Изследват се очните дъна и очните периметри. Изследването на антидиуретичния хормон показва ниски стойности. Провеждат се и скенер, магнитен резонанс на хипоталамо-хипофизната област.

5. С какво може да се обърка?

 Инсипидният диабет трябва да се разграничи от други заболявания, протичащи с полидипсия (пиене на повече вода от обичайното) и полиурия (отделянето на над 2 л урина за 24 часа): захарен диабет (урината има високо относително тегло над 1025, налице е хипергликемия, глюкозурия-глюкоза в урината); първична полидипсия – протича с полиурия и полидипсия, в резултат на повишен прием на вода. Различават се две форми:

  • дипсогенна форма (има нарушение в центъра на жаждата);
  • и психогенна форма (поради психично заболяване);

Може да се обърка и полиурична фаза при хронична бъбречна недостатъчност и др.

 

Към продължението на материала