Инфекциозните ендокардити са група заболявания, които имат социално значим характер. Те могат да протекат съответно в остър или подостър стадий на възпалителни промени по вътрешната повърхност на клапите на сърцето - ендокарда. Най-често заболяването инфекциозен ендокардит се причинява от наличието на микробни патогени и протича с клиничната картина на сепсис или при по-леките случаи - промяна в телесната температура, варираща между 37 и 37,5 градуса по Целзий. Развива се основно при мъже, като най-характерните възрастови граници са 15-, 30- и 60-годишна възраст. 

 

За развитието на инфекциозен ендокардит основно влияние може да има наличието на някои рискови или провокиращи фактори. Такива са дегенеративната и ревматична сърдечна клапна болест, вродени сърдечни малформации, пролапс на митралната клапа с митрална инсуфициенция, кардиомиопатии, както и наличието на сърдечни операции, които се явяват като входна врата за множество бактериални инфекции при неспазване на правилата за асептика и антисептика в условията на оперативна интервенция.


 

Основните фактори, които могат да предизвикат развитието на заболяването инфекцизен ендокардит, е наличието на някои бактериални инфекции. Най-често причинители са стрептококи от групата вириданс, както и ентерококи и пневмококи. Също така голямо значение в патогенезата на заболяването има Златния стафилокок, особено след интравенозно приложение на лекарства или след клапно протезиране. Други чести бактерии са от ГРАМ - негативния ред, каквито са Ентеробактериацее, Салмонела, Ешерихия коли и Протеус. Представителите на гъбния ред - Кандида и аспергилоза, както и всички видове рикетсии и коксиели, както и менингококите, могат да се превърнат във водещ фактор за развитието на инфекциозен ендокардит, макар и случаите с регистрирани пациенти да е значително малък спрямо конкретните причинители. 

 

Според съвременните специалисти по патологична анатомия и вътрешни болести, в тесен контакт с водещи специалисти по кардиология, инфекциозните ендокардити могат да бъдат класифицирани в няколко типа. Такива са острите ендокардити - септични, и подострите - лентиформени. Като основна причина за развитието на двата основни типа ендокардит се считат пневмоничните стрептококи и пиогенните стрептококи. По-рядко се счита, че сигнификантно влияние може да бъде отчетено от страна на Алфа-хемолитичния стрептокок.

 

Според специалистите инфекциозният ендокардит не се развива на базата на вторично инфектиран небактериален тромбендокардит, както се смяташе до скоро. По-скоро се смята, че основните нарушения са хемодинамични, където ендотелът се оголва, а върху подлежащият колаген се отлага значително количество от тромбоцити и фибрин. В резултат се развиват стерилни вегетации - възпалителни изменения в зоната на ендокарда, които постепенно водят до генерализирана бактериемия, главно посредством горни дихателни пътища, стомашно-чревен тракт и операции. Бактериите постепенно започват да колонизират и образуват фибринотромбоцитен тромб, който води директно до развитието на инфекциозен ендокардит. 

 

В последствие може да се развият редица усложнения, които да засягат сърдечния скелет на различни нива. Засягането на сърдечния мускул - миокард, води до развитието на миокардит с дифузно разпространение на милиарни абсцеси. Засягането на бъбреците от своя страна води до развитие на огнищен нефрит, гломерулонефрити и инфаркти на бъбреците, чрез запушване на хранещите ренални артерии. Също така са възможни и други артериални емболии, най-често на коронарните и мозъчни артерии, развитие на септични абсцеси около клапна протеза, както и задължителното усложнение - уголемяване на черния дроб и далака.

 

Какви са симптомите на заболяването?

NEWS_MORE_BOX

 

Клиничната картина на заболяването е особено пъстра. Характерни са стандартни симптоми, като обща отпадналост, разтрисане, повишена телесна температура, безапетитие, грипоподобни симптоми с изпотяване, главоболие, мускулни и ставни болки. Възможни са също така прояви от страна на сърдечносъдовата система - синусова тахикардия, като компенсаторен компонент, шумна находка при аускултация като знак за регургитация при левостранна сърдечна недостатъчност, развитие на митрална или остра аортна инсуфициенция със загуба на съзнание и огнищна неврологична симптоматика. Възможна е също така появата на кожни петехии под ноктите на ръцете и краката, както и най-специфичният симптом - възел на Ослер - по възглавниците на пръстите. Възможно е да бъдат отбелязани и малки кръвоизливни петна в зоната на очната конюнктива, както и петна по ретината при специфичен преглед. От страна на отделителната система основните промени са свързани с наличието на ограничен брой еритроцити във вторичната урина, както и развитието на бъбречни колики, остра бъбречна недостатъчност или инфаркт на бъбреците чрез оклузия на реналните артерии.

 

Основните методи за поставяне на диагнозата намират място в параклиничните показатели от лабораторно проведени методи. Обикновено се забелязва силно завишено СУЕ, както и сериозна левкоцитоза с олевяване. Забелязва се и нарушение в нормалното количество белтъци в кръвта - албумини и хемоглобин, изразяващо се с протеинурия и хемоглобинурия, както и завишение в азотните тела - уреа и креатинин. Друга честа промяна при развитието на спленомегалия е последващото увреждане и развитие на нормо- или хипохромна анемия, която се забелязва чрез изразена левкопения и тромбоцитопения във венозната кръв. Също така се прилага микробиологична диагностика посредством хемокултури, на няколко курса. Други важни методи с кръвни изследвания са провеждането на имунодиагностика, чрез изследване на имуноглобулин Г и имуноглобулин М.

 

За потвърждаване на диагнозата обаче, най-сигурен метод остава провеждането на ехокардиография. Всъщност се прилага конкретно трансезофагеалния тип, при който трансдюсерът прониква през хранопровода и позволява директно 3-Д изобразяване на сърдечната стена, с която се забелязват развилите се вегетации и нарушената сърдечна функция. 

 

Какво лечение се провежда?

Започването на терапия по спешност в кардиологична или вътрешна клиника се извършва в условията на висока спешност. Започва се с приложението на интравенозни антибиотици, най-късно два часа след поставяне на диагнозата. Предпочита се златната терапия, която представлява комбинирани антибиотици между пеницилин или аминогликозид. При наличие на алергия от страна на пациента, пеницилиновият антибиотик може да бъде заменен с друг лекарствен препарат от групата на цефалоспорининте - например цефуроксим, тъй като има слабо изразена резистентност до момента. Възможни са също така приложенията на цефазолин и гентамицин или тейкопланин при доказани алергии у пациента. Друга добре предпочитана антибиотична комбинация е между ванкомицин и гентамицин, при условията на алергичност или резистентност на бактериите, намиращи се в организма на пациента. 

 

Хирургична техника на лечение може да бъде извършена също по спешност, ако приложената интравенозна терапия не носи желания успех, както и при наличие на комбинация между инфекциозен ендокардит, сърдечна недостатъчност, липса на отговор за прекъсване на възпалението и при доказване на микробни вегетации по ендокарда с изтласкване на емболи в системното кръвообращение.