Възпалението на сърцето може да обхване обвивката или мускулатурата му, но също така и неговия вътрешен покривен слой-ендокарда. В тези случаи състоянието се нарича ендокардит и представлява едно от най-сериозните заболявания на сърдечносъдовата система. Когато бактериален или вирусен причинител стои в основата му се нарича инфекциозен ендокардит. Протичането му е остро или по-продължително, но обикновено е тежко и изисква месеци антибиотично лечение. За да възникне ендокардита често има предразполагащи фактори. Ниският имунитет, предхождащи сърдечни проблеми, зъбни манипулации и сърдечни операции са само част от тях.
За голям процент от болните поставянето на правилната диагноза е трудно и възпрепятствано от понякога нетипичната симптоматика и разнообразен ход на протичане. В някои случаи белезите за начеващо възпаление на сърцето са едва доловими, докато в други се развива картината на фулминантна сърдечна увреда, последвана от летален изход. Някои симптоми обаче се срещат само при това заболяването и се наричат патогномонични.
Понякога всичко започва като банална инфекция или се явява последствие на такава. Отпадналост, слабост, безапетитие може да има при почти всички болести и понякога остават дъго неразпознати. Регистрирането обаче на завишена телесна температура алармира за по-сериозен проблем. Понякога тя достига до 39 градуса, особено в острите случаи. В много случаи обаче болните поддържат една т.нар субфебрилна температура около 37,5 градуса продължително време, комбинирано с нощно изпотяване и втрисане. При неясно фебрилно състояние винаги трябва д ас еима предвид и инфекциозен ендокардит.
Когато сърцето започне да дава симптоми процесът вече е прогресирал. При предхождащо сърдечно заболяване обаче новите оплаквания може да се маскират от вече предхождащи сходни такива. Завишаване на пулса, промяна в сърдечен шум или поява на нов такъв, прогресия на сърдечна слабост са само част от проявите. Може да се наблюдават още задух, кашлица, болки в гърдите. Симптомите са твърде различни според това коя зона на сърцето е ангажирана и колко тежко е възпалението.
Има обаче и белези, които са много специфични. Тяхното откриване „поставя диагнозата“
Възпалението формира типични наслоявания (вегетации) от бактерии и възпалителни клетки по сърдечните клапи. Състоянието е протромбогенно и се характеризира с т.нар емоблични феномени. От възпалителното огнище тръгват бактериални емболи, които достигат до различни зони в тялото. Могат да предизвикат възпалителни огнища (абсцеси) в други органи като мозък, бъбреци, далак. Следват бъбречни или чернодробна инфаркти. При масивните такива последва бъбречна и чернодробна недостатъчност.
NEWS_MORE_BOX
Запушването на съдове на сърцето причинява миокарден инфаркт. Когато се засегне нервната система следват инсулти и инфаркти на главния и гръбначен мозък. Засягането на зрителния нерв може да доведе до слепота. Може да се засегне и функцията на всеки един друг периферен нерв или мозъчна зона.
Когато емболите засегнат кожата се наблюдават типични за заболяването кожни феномени. Пример за това са възлите на Ослер, които са малки синкави, болезнени петънца по пети и длани. Другите кожни белези са лезиите на Дженуей. Те също са малки точковидни кръвоизливчета, които обаче са болезнени и засягат основно пръстите на ръцете и краката и техните сгъвки. Срещат се още вдлъбнати кръвоизливи под нокътното ложе.
Инфекциозният ендокардит трябва да се подозира при всички рискови болни с неясна температура, нетипични сърдечни оплаквания и най-вече при поява на специфичните симптоми. Поставянето на диагнозата също е трудоемко. Нужное изполиране на причинителя от кръвта с хемокултура, както и изобразяването на увредените сърдечни структури с ехокардиограф.
