Бактериални конюнктивити

Конюнктивата е прозрачна мукозна обвивка, която покрива предната част на склерата и вътрешната повърхност на клепачите. Тя изпълнява сетивна, трофична и защитна функция. Конюнктивит е възпаление на тази мукозна обвивка.
 
Бактериалните конюнктивити са остри и хронични. Характерното за тях е, че започват в едното око, но постепенно обхващат и другото. Болният се оплаква от чувство за ”чуждо тяло”, глождене, парене. Има лек оток на клепачите и зачервяване. При ставане от сън клепачите може да са залепнали, поради повишеното отделяне на секрети.
 
При остър и подостър катарален конюнктивит секрецията е серозна. При развитие на заболяването секретът става серозно-гноен или фибринозен. Най-същественият клиничен белег е зачервяването на конюнктивата. При дълго продължаващи и тежки конюнктивити могат да се образуват и точковидни язвички на роговицата.
 
Стафилококовият конюнктивит е съпроводен с отделянето на алфа-некротичен токсин. В някои случаи се проявява алергия към този токсин или към самия микроорганизъм. Възпалението може да започне като катарален конюнктивит и впоследствие да премине в серозно-гноен или фибринозен, с появата на псевдомембрани по клепачната конюнктива.
 
При стрептококовия конюнктивит микроорганизмите отделят антигени от обвивката си, които имат хемолитични свойства.
 
Пневмококовият конюнктивит е често срещан при децата, особено есенните месеци. Тогава е съпроводен от възпаления на горните дихателни пътища и може да причини малки епидемии. Секрецията е серозна, серозно-гнойна, гнойна или фибринозна. Характерни са петехиалните кръвоизливчета.
 

Неонатален конюнктивит

Неонаталните конюнктивити се развиват в първия месец от раждането на детето. Най-често се причиняват от бактерии-стафилококи, хемофилус, ентерококи. След лечение с антибиотици те преминават. Гонороичните конюнктивити се причиняват от гонококът на Neisser. Заразяването на детето става по време на раждане от родовите пътища на майката. Проявява се 2-3 дни след това и се характеризира с оток и зачервяване на клепачите.
 
Секретът в началото е серозно-кървенист, но бързо става гноен. Към втората седмица инфекцията може да проникне към епитела на роговицата, да се разязви и да се получи пробив в нея.Така инфекцията може да проникне в очната ябълка и да се предизвика панофталмит, с последваща атрофия на булба. Изключително важно е да се постави правилна диагноза още в началото.
 
Гонороичният конюнктивит при възрастни се получава при пренасяне на заразен материал от урогениталната система - екзогенно или по метастатичен път при болни с хронична инфекция. Екзогенната форма започва 1-2 дни след замърсяване на окото с урогенитален секрет. Той може да протече като катарален или псевдомембранозен конюнктивит, но най-често е гноен.
 
NEWS_MORE_BOX
Клиничната картина е съпроводена с влошаване на общото състояние, повишаване на телесната температура и изтичане на жълтозеленикав секрет от окото. За разлика от гонороичния конюнктивит при новородени, тук усложненията настъпват по-рано.След около 2-3 дни може да настъпи споменатият по-горе пробив на роговицата и панофталмит.
 
Ако не се лекува този вид конюнктивит, след 3 седмици става хроничен. Метастатичната форма се дължи на разсейка от хроничен трипер, която по хематогенен път достига до очите. Наблюдават се и промени в ставите, а протичането на конюнктивита не е толкова остро, както при екзогенната форма.
 
Гонороичният конюнктивит при деца се получава при заразяване най-често на момиченца от общите тоалетни принадлежности, кърпите на майките си. Децата са със симптоми на вулвовагинит и конюнктивитът е най-често едностранен. Профилактиката на новородените се прави с накапване в конюнктивалния сак на 1% сребърен нитрат (профилактика по Crede).
 
Изследванията по време на женските консултации също са вид профилактика.
Лечението се осъществява чрез непрекъснато отмиване на секрета, като тези промивки се правят с разтвор на калиев хиперманганат или хибитан глюконат. Локално или системно се прилагат антибиотици и сулфонамиди.