Първа част на поредицата

 

При инфекциозните артрити в тъканта на ставата попадат болестотворни микроорганизми в следствие на травма, лимфо- или хематогенно заразяване при септични състояния или в тъканите на ставата се образуват и отлагат имунни комплекси, които предизвикват възпаление.
Особена група артрити са реактивните, при които се установява връзка с конкретна инфекция, но не се откриват причинители на заболяването в ставата. Патогенезата при тези артрити все още не е ясна.
Към инфекциозните артрити спадат – остър гноен артрит; към постинфекциозните – артрит при вирусен хепатит, хламидиален, след менингококова инфекция; към реактивните – салмонелозен, шигелезен и др. 
Това разделяне на групи е условно.

Остър гноен артрит се причинява от гноеродни микроорганизми: грамположителни (стафилококи, стептококи, пневмококи и др.) и грамотрицателни (рseudomonas aeruginosa и др.).

Различават се първичен остър гноен артрит, когато болестотворният организъм попада в ставата непосредствено при нараняване и вторичен - причинителят прониква от съседните тъкани или чрез кръвта (например при сепсис, гонорея).


Признаци за артрит:


  • болезненост на ставата,
  • рязка болка в ставата при движение,
  • оток с промени в контурите на ставата,
  • наличие на кръв,
  • затруднено свиване.



Общи клинични прояви при остър гноен артрит:

  • висока температура,
  • слабост,
  • безсилие,
  • подтиснато съзнание. 



При лабораторни изследвания на кръвта се открива левкоцитоза с неутрофилни промени, анемия, увеличено СЕУ, диспротеинемия и др.

Ранни усложнения на острия гноен артрит са флегмона, панартрит; късни – остеомиелит, сепсис, контрактура, анкилоза на ставата и др..

Диагнозата се поставя на основата на клиничните симптоми, рентгенови, цитологични и микробиологични изследвания.

 

Трета част от поредицата.