Човешкият папилома вирус, означаващ се съкратено HPV (human papillomavirus), засяга основно кожата и лигавиците. Изолирани са голям брой щамове на вируса, от които около 50 проявяват предимно афинитет към гениталната лигавица. Високорискови за рак на шийката на матката са типовете HPV16 и HPV18.
 
Още в средата на ХХ век е установена връзка при жени с рак на цервикса (шийка на матката) и носителство на HPV. Щамовете с установена най-висока онкогенност са и с най-висока разпространеност. На първо място по честотата е HPV16, а след него се нарежда HPV18. Отношение към появата на генитални брадавици имат щамовете HPV6 и HPV18. Райони с висока честота на инфекцията са страните от Африка и Латинска Америка, докато за Европа и Средна Азия разпространението е значително по-слабо изразено.
 
Редица изследвания показват, че се наблюдават два възрастови пика на заразяване с инфекцията. Първият пик е при млади жени до 25-годишна възраст, а вторият – при жени след 45 години.
 
Характерно за инфекцията е, че често тя персистира известно време, след което организмаът се самоочиства напълно, без да се води до развитието на патологични промени в засегнатата тъкан. Освен това срещата с вируса не води до изграждане на имунитет.
 
Някои щамове могат да персистират повече от няколко месеца и да останат за дълъг период от време, но в латентно (скрито) състояние. При определени условия – намален имунитет, стрес, хронични или остри заболявания, е възможно активиране на вирусите и съответно развитието на патологични промени в засегнатата тъкан.
 
Основният механизъм за разпространение на инфекцията с HPV е предаването по полов път. Освен по време на секс, вирусът се предава и чрез други сексуални практики – орални, анални, фингъринг (проникване с пръсти), петинг (галене и докосване на интимните части), както и използването на различни проникващи играчки. Все още спорен е въпросът по отношение на несексуалното предаване.
 
Рискове за заразяване с инфекцията са ранното започване на полов живот, честата смяна на различни партньори, избягването на бариерна контрацепция (презервативи), прекарани или текущи венерически заболявания, имуносупресия, както и сексуални взаимоотношения с високорискови лица.
NEWS_MORE_BOX
 
Няма яснота по отношение на предаването на инфекцията по време на раждане – от майка на новородено. Категорични са единствено проучванията за развитието на респираторна папиломатоза при новородени от заразени с вируса майки. В малък процент е установено изолирането на сходни щамове от бременни и техните бебета.
 

Профилактика спрямо инфекцията с човешки папилома вирус

 
Съществува специфична профилактика срещу вируса, която се изразява във ваксиниране. Налични на пазара са двувалентна (включва HPV16 и HPV18) и четиривалентна ваксина (HPV6, HPV11, HPV16, HPV18). През тази година се очаква на българския пазар и деветвалентната ваксина. За момичета, които все още не водят полов живот препоръчаните апликации от ваксините, които да доведат до достатъчно напрегнат имунитет са две.
 
Дори и след началото на половия живот се препоръчва поставяне на ваксина, но тя се прави в три апликации. Дори и при наличие на вирусоносителство, ваксината би съкратила срока на самоочистване от инфекцията, същевременно изграждайки имунитет срещу заложените в нея щамове. Поставянето по време на бременност е противопоказание.
 
Измененията, следствие на вирусната инфекция често остават безсимптомни. Това се отнася в пълна сила и за предраковите състояния. Важен диагностичен метод е ежегодното колпоскопското изследване, което позволява директния оглед на маточната шийка. Като най-чувствителни и с висока специфичност от лабораторните изследвания са амплификационно базираните методи за отквиване на вирусна ДНК. От значение е и качественото вземане на пробата. 3747