Какво представлява инфекцията с Ацинетобактер?

 

Acinetobacter baumannii е аеробен грам-отрицателен бацил (подобен на Haemophilus influenzae), обикновено изолиран от болничната среда и критично болни хоспитализирани пациенти. А baumannii е микроорганизъм, който колонизира водната среда, източници могат да включват почва и храни. Той често се открива в храчки на хоспитализирани пациенти, секрети на дихателните пътища, рани или урина. В болнична обстановка Acinetobacter обикновено колонизира разтвори за интравенозно приложение.


 

Видът Acinetobacter има ниска вирулентност (степента на патогенност), но е способен да причинява инфекция при трансплантации на органи и фебрилна неутропения. Многобройни фактори могат да повишат риска от инфекция с Acinetobacter, включително предходно лечение с антибиотици, престой на пациента в интензивно отделение, въвеждане на централен венозен път (катетър) и механична вентилация (командно дишане) или хемодиализа.

 

Кои органи засяга инфекцията с Ацинетобактер?

 

Инфекциите с Acinetobacter обикновено включват органи и системи, които имат високо съдържание на течности (дихателни пътища, перитонеална течност, уринарен тракт). Инфекции с А baumannii могат да причинят нозокомиална (вътрболнична)пневмония. Нозокомиален менингит може да възникне при пациенти с вентрикуларни дрениращи тръби, претърпели неврохирургични операции.

 

Инфекциите могат да предизвикат усложнения при продължителната амбулаторна перитонеална диализа или да причинят бактериурия (наличие на бактерии в урината), базирана на катетеризацията. Наличието на изолати на Acinetobacter в секрети от дихателните пътища, при интубирани пациенти, може да бъде в следствие на колонизация. Пневмониите, които се дължат на Acinetobacter, обикновено се свързват с колонизирано медицинско оборудване.

 

Когато Acinetobacter причинява инфекция, патологичните промени, които се проявяват, зависят от съответните органи, които засяга. Патологичните промени, които се наблюдават при пациенти с пневмония, причинена от А baumannii, са неразличими от тези патологичните промени от други аеробни грам-отрицателни бактерии, които причиняват нозокомиални пневмонии. По същия начин, инфекциите на уринарния тракт, причинени от Acinetobacter са клинично неразличими от бактериемиите (наличието на бактерии), свързани с катетъризацията, причинени от други аеробни грам-отрицателни бацили.

 

Смъртността и заболеваемостта на пациентите, инфектирани с A baumannii, зависят главно от имунитета на човека, а не толкова от вирулентността на микроорганизма.
Наличието на инфекцията се установява чрез лабораторни изследвания.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението на инфекцията с Ацинетобактер?

 

А baumannii е резистентен към множество антибиотици. Обикновено медикаментите срещу Acinetobacter включват:

 

  • Меропенем
  • Колистин
  • Полимиксин В
  • Амикацин
  • Рифампицин
  • Миноциклин
  • Тигециклин


Цефалоспорините от първа, втора и трета генерация, макролидите и пеницилините имат слаб или никакъв ефект срещу Acinetobacter и тяхното използване може да предразположи към колонизация с микроорганизма. Някои щамове са чувствителни към цефепим, цефтазидим и сулбактам съдържащи бета-лактам/бета-лактамазни инхибитори лекарства. Монолечението и комбинираната терапия са успешно използвани (амикацин, миноциклин или колистин – рифампин).