Инфарктът на миокарда се нарежда сред един от най-честите причинители на смърт в развитите страни, а неговата поява следва определени вариации с пик на най-голяма честота между 10 и 11 ч. сутринта. Нещо повече – оказва се, че и размерът на инфаркта и смъртността също се подчиняват на определени вариации през денонощието. Относително скорошно е откритието, че е наличен пик на тежестта на инфаркта в периода около полунощ.


Тези закономерности между биологичния часовник и тежката патология отварят перспективи както за допълнителни изследвания, така и за потенциално нови стратегии на лечение.


Връзка между биологичния ритъм и възникване на инфаркт на миокарда



Според доклада на Европейската Комисия за здравното състояние в България  "смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания остават водеща причина за смърт както за жените, така и за мъжете и са далеч над средното за ЕС". За жените 71% от смъртността се дължи на такива заболявания, а за мъжете – 62%. Очевидно е, че грижата за сърцето е един от основните приоритети на здравеопазването, не само в България. В този смисъл наблюденията за честотата на инфаркта на миокарда (и изводите от тях) имат особено значение за превенцията.

  • Сезонност на инфаркта

Забелязано е, че съществува пик на честотата на миокардния инфаркт през зимата. Конкретните причини не са все още напълно изяснени, макар и често да се цитират излагането на студ (с активиране на симпатикуса), по-честите инфекции на дихателните пътища и повишената концентрация на фините прахови частици.

  • Биологичен денонощен (циркадианен) ритъм

Уязвимостта на миокарда (сърдечният мускул) на исхемия зависи от 24-часовия ритъм на организма. Във всички негови клетки се открива своеобразен биологичен часовник – представен от последователност от транскрипционни позитивни или негативни регулации. С други думи – активността и „поведението“ на клетката се определят от това какви белтъци ще произвежда, а тяхното създаване зависи от взимане на информация за производството им от кода на ДНК (процес на транскрипция), а последното подлежи на регулация.


Последователността в експресията и изявата на различните регулаторни фактори представлява и биологичният часовник. В случая на сърцето тези гени представляват около 8 до 10% от експресиращите се гени. Биологичният часовник на сърцето е периферен – той има известна самостоятелност, но не е способен да се изменя според външини стимули като температура и особено – светлина.


Съществува т.нар. централен часовник, разположен в мозъка – в хипоталамуса, в неговото супрахиазматично ядро. Неговото функциониране се регулира стриктно от възприетата през очите светлина. Последната „пътува“ по зрителния нерв към кората на главния мозък за формиране на образ, картина, но част от информацията се отклонява и за хипоталамуса.


Така централният часовник непрекъснато се „калибрира“ в зависимост от фазата на деня. С него се сверяват и перфиерните часовници.


На практика?


Проведени са множество изследвания в тази посока. Например (Fournier E Eeckhout F Mangiacapra Circadian variations of ischemic burden among patients with myocardial infarction undergoing primary percutaneous coronary intervention.. Am Heart J 2012) разкрива че, при пациентите, при които симптомите се появяват между полуощ и 6 ч. сутринта  размерът на миокардната увреда (според пика на нивата на креатинин киназа) са били сравнително по-големи, както и смъртността в периода на първите 30 дни след инфаркта – по-голяма.


Лабораторни модели с инактивиране на част от регулаторните гени в миокарда (позитивните или негативните) са променили и неговата издържливост, премахвайки денонщните й вариации.


Тези наблюдения са все още далече от приложение в ежедневната практика, но пък разкрива ново поле за разработки.