Човешката имунна система включва лимфната система, костния мозък, далака и тимусната жлеза. Те произвеждат специализирани имунни клетки. Костният мозък и тимусната жлеза са първичните лимфоидни органи, където се произвеждат белите кръвни клетки. Това са група от имунни клетки, които са от основно значение за ефективния имунитет. Ролята на имунната система е да защитава тялото от чужди нашественици като микроорганизми (бактерии, вируси, гъби) и ракови клетки.


За да осъществи своята функция, тя трябва да бъде в състояние да направи разлика между свои и чужди. Нормалният имунен отговор включва разпознаване на потенциално вредни агенти, активиране и мобилизиране на защитни клетки, атака срещу „нашествениците” и прекратяване на „нападението”, след като заплахата бъде противодействана.


Имунният отговор се състои от две фази - вроден имунитет, които действа бързо и неспецифично и придобит имунитет, действащ по-бавно и специфично. Придобитата имунна система е манипулирана за нейната терапевтична полза при лечението на рака. 



Основните видове имунни клетки, участващи в придобития имунитет са В- и Т-клетките. За да разпознаят „натрапниците”, Т-клетките се нуждаят от помощта на специализирани клетки, наречени „антиген-представящи клетки”. Тези антиген-представящи клетки поглъщат нашествениците и ги раздробяват на по-малки парчета, така че техните антигени стават видими за Т-клетките.


Много ракови заболявания се предотвратяват от наблюдението на имунната система и унищожаването на тези чужди клетки, без човек да е наясно с това. Раковите клетки обаче са умни и са развили способността да надхитрят и да се скрият от имунната система.


За разлика от химиотерапията, която директно атакува туморните клетки, съвременната имунотерапия с инхибитори на „контролната точка” (checkpoint inhibitors) работи косвено. Тя използва собствената имунна система на пациента като блокира естествената защита на тялото, която предотвратява имунната свръхактивация. Имунотерапията обаче също може да засегне нормалните клетки и тъкани и да причини появата на странични ефекти.


Тъй като имунотерапевтичните лекарства са нови, пълен спектър от техните странични ефекти все още не е известен, както и не се знае колко дълго след приключване на лечението могат да се проявят. Тумор-инфилтрираните лимфоцити (TILs) атакуват туморните клетки, което води до тяхната смърт, но също така може да причини увреждане и на близкоразположени нормални клетки. Този процес освобождава както туморните антигени, така и някои антигени от увредените нормални клетки. Вследствие на този ефект на „смесване”, Т-клетките ще разпознаят и атакуват собствени тъкани, причинявайки автоимунни странични ефекти.


Свързаните с имунотерапия странични ефекти могат да засегнат всеки орган или тъкан, но с най-честа предилекция са кожа, дебело черво, бели дробове, черен дроб и ендокринни органи като хипофизна или щитовидна жлеза. 


В по-голяма част от случаите тези странични ефекти са леки до умерени и обратими, ако бъдат открити навреме. Необходимо е да споделите на Вашия онколог всички симптоми, които Ви притесняват веднага щом бъдат забелязани. Трябва да сте наясно, че страничните ефекти могат да се появят по всяко време на лечението, дори и след преустановяването му. 


Такива симптоми могат да бъдат умора, обширен обрив или сърбеж, диария (особено съдържаща кръв или слуз), силна коремна болка, загуба на тегло, гадене/повръщане, прекомерена жажда или апетит, задух, кашлица. По-рядко срещани симптоми са главоболие, объркване, мускулна слабост, изтръпване на крайниците, болезнени или подути стави, треска.


При отделните пациенти страничните ефекти могат да се проявят по различно време - в рамките на седмици до три месеца или дори от няколко дни до една година след началото на терапията. Смята се, че времевата линия за поява на страничните ефекти, свързани с имунотерапията, отразява еволюцията на имунния отговор на организма към самия тумор.


Много е важно да се отбележи, че страничните ефекти, водещи до окончателното прекратяване на имунотерапията, са сравнително редки. Ранното им откриване  предполага, че лечението им с кортикостероиди и силни имуносупресивни медикаменти не влияе негативно върху това как туморът ще отговори на имунотерапията.