В голямата си част усложненията при боледуване от Ковид-19 са свързани именно с имунните отговори на организма срещу вируса, казва д-р Цветелина Великова, клиничен имунолог от университетска болница „Лозенец“. След като коронавирусът инфектира клетката (най-често през рецептора за ангиотензин конвертиращия ензим 2) се отключва каскада от предаване на сигнала към различни структури в клетката. Крайната цел е активиране на специфична структура, наречена инфламазома. С активирането ѝ започва производство на голямо количество медиатори на възпалението – цитокини, хемокини и други – вещества, които опосредстват възпалителния процес.


Освен това вирусът се представя от антиген-представящите клетки на цитотоксичните лимфоцити (CD8+), които реагират с отделяне на големи количества интерферон гама – също цитокин.


Междувременно се активира и вроденият, неспецифичен, имунен отговор със задействане на макрофагите. Включва се и Т-хелперния отговор със CD4+ и Тh -17 лимфоцитите. Тяхното активиране допринася за произвотството на допълнително значимо количество цитокини, които могат да доведат и до едно от основните усложнения на ковид-19 – а  именно острия респираторен дистрес синдром.



Хелперните лимфоцити активират и В-лимфоцитите, които се трансформират в плазмоцити и започват да произвеждат специфични антитела срещу вируса, представлявайки хуморалния имунен отговор на възпалението.


Такива имунологични процеси протичат както в лигавицата на дихателните пътища, така и в лигавицата на стомашно-чревния тракт, където също има достатъчно количество от споменатите рецептори за вируса.


И така при това интензивно антигенно представяне се задействат два сериозни механизма, които са свързани и с имунна дисрегулация и синдром на активиране на макрофагите.


Към усложненията


При задействане на имунния отговор може да е налице имунна хиперактивация, свързана с производството на IL-1b (интерлевкин 1-бета); при това има масивно активиране на макрофагите, разместване на клетъчните субпопулации; другият вид имунна дисрегулация е асоциирана с производството на IL-6, като най-често тези процеси протичат паралелно и довеждат до най-разпространеното усложнение с остър респирторен дистрес синдром.


Д-р Великова подчертава, че на този етап може да започне и засягането на черния дроб, за което може да се съди по повишаване на аминотрансферазите му. Известни са 4 механизма за тази увреда:

 

  • Предизвикано от употребата на хепатотоксични лекарства в  хода на лечението;
  • Отговор на цитокиновата буря;
  • Увреждане по типа на исхемия и реперфузия;
  • Директен увреждащ ефект на SARS-CoV-2 върху клетките на черния дроб;

Установи се, че независимите рискови фактори за тежко засягане на черния дроб са:

 

  • Лекарства като ритонавир;
  • Увеличени нива на IL-6(провъзпалителен) и IL-10(антивъзпалителен) – едновременно високите нива на тези 2 цитокина с противположни функции разкрива опита на Т-лимфоцитите да потиснат възпалението, което е хиперактивирано;
  • Намалени CD4+ T-лимфоцити;

Ето защо при начални данни за засягане на черния дроб д-р Великова препоръчва тези показатели да бъдат проследявани.


Д-р Великова обобщава, че все още много малко е разкрито от това как си взаимодействат SARS-CoV2 и имунната система на човека.

 

Информацията е на база изнесена за медици лекция на д-р Великова за имунологичните аспекти на усложненията при COVID-19.

 

Изложената информация е базирана на уебинар, организиран от medicalnews.bg: "Клинични казуси на усложнения на COVID-19 и каква е ролята на имунологията в борбата с тях?" с лектори: д-р Валери Велев, инфекционист и главен асистент в Катедра по инфекциозни болести на МУ-София, д-р Петър Великов, специализант по инфекциозни болести в СБАЛИПБ “Проф. Иван Киров” и д-р Цветелина Великова, имунолог в УМБАЛ “Лозенец”

 

За стомашно-чревните прояви на Ковид-19