Ежесекундно в организма се извършват редица процеси, които осигуряват правилното функциониране на органите и системите в тялото ни.

 

Например имунната система има важната задача да се бори срещу болестотворни микроорганизми, като ги обезврежда или директно унищожава.


Имунната система представлява добре организирана мрежа от клетки, тъкани, органи и различни молекули, които „работят“ в синхрон и се борят не само срещу различни чужди нашественици като вируси, бактерии, гъбички, паразити, но също така срещу токсини и ракови клетки. Здравата имунна система има забележителната способност да разпознава своите клетки от чуждите.

 

Основните герои на имунната система са т.нар. имунни клетки, които са представители на нашите бели кръвни клетки. Те се разполагат в различни органи – например костен мозък, тимус, далак, лимфни възли, сливици и не на последно място в лимфоидната тъкан на червата, която е най-големият имунен орган.

 

Болестотворните микроорганизми могат да навлязат в тялото ни по различни пътища. Нашият организъм е развил редица физични, химични и биологични бариерни механизми за защита срещу тях. Такива са кожата, лигавиците, ресничестите клетки в дихателните пътища, които придвижват секретите и попадналите в тях микроби навън. Също така нашите секрети и естествените киселини в много части на тялото като слюнка, сълзи, пот, стомашен сок, киселата среда на влагалището имат важна защитна роля.

 

Много важен защитен механизъм срещу патогените е повишената телесна температура. Това е и причината да не се препоръчва приемът на медикаменти за понижаване на температурата, ако тя е по-ниска от 38 °С.

 

Нашият имунитет бива два основни вида - вроден (неспецифичен) и придобит (специфичен). Вроденият имунен отговор е много бърз и се активира в рамките на минути до часове, като е незаменим за оцеляването на организма – представлява нашата първа линия на защита.

 

За разлика от това придобитият имунитет възниква по време на индивидуалния живот и се формира при контакт с болестотворните микроорганизми. Той е по-силен и ефикасен за справяне с конкретен, специфичен причинител, но се активира значително по-бавно – в рамките на няколко дни. Представлява нашата втора линия на защита.

 

Кои са факторите, имащи пряко отношение към имунния отговор?

Възрастта има ключово значение. Имунната система при децата и особено през първите няколко години от живота им се характеризира със своята незрялост и недоразвитост, както анатомично, така и функционално, особено по отношение на специфичния имунитет, който се изгражда след раждането. Именно затова децата в ранна детска възраст боледуват по-често от инфекциозни заболявания. Друга рискова група за по-често боледуване са възрастните хора над 65 години, при които е налице компрометиране и на двата вида имунитет – вроден и придобит.

 

Полът също има роля. Така например жените развиват по-силен имунен отговор и по-лесно се справят с инфекциите, но от друга страна много по-често страдат от автоимунни заболявания.

 

Наследствените фактори, честият стрес също не са за подценяване. Повишените нива на кортизол водят до потискане на имунната реактивност, а недостигът на белтъчини, витамини и микроелементи в храната водят до компрометиране на имунната реактивност.

 

Много синтетични вещества, като инсектициди, хербициди, фунгициди, както и някои промишлени химикали (олово, живак) също повлияват неблагоприятно нашата имунна система.

 

Чревната лимфоидна тъкан е в тясно взаимодействие с чревния микробиом, а при намаляване на броя на добрите бактерии в червата, имунната система отслабва. Ето защо може да се каже, че добрите бактерии и балансът на чревния микробиом са от изключителна важност за здравето и нормалното функциониране на имунната ни система. 


Имунната система ежедневно се справя с безброй микроорганизми, които непрекъснато навлизат в нашето тяло. В сезона на настинките и грипа, обаче, когато болестотворните микроорганизми са най-активни и стават особено агресивни,  имунната ни система е подложена на стрес и се нуждае от допълнително подсилване. Това, например, може да се осъществи с приемането на имуностимулиращ продукт. Съставките в имуностимулаторите могат да бъдат извлечени както от натурални източници, така и да бъдат синтетично създадени.

 

Имуностимулаторите могат да се прилагат преди и по време на сезоните с повишена заболеваемост, както и за превенция на остри инфекции на горните дихателни пътища или профилактика на рецидивиращи такива.