2.2. Придобит имунитет

Придобитият имунитет е възникнал много по-късно в еволюцията от вродения. Осъществява се от специфични клетки, които могат да разпознават „чуждото“ от „своето“ и да реагират специфично само към даден инфекциозен причинител. Този причинител може да бъде запомнен от имунната система – налице е имунологична памет. Необходимо е известно време след контакт с антигена до развиване на максимална интензивност на имунния отговор. Всяка следваща среща с даден антиген предизвиква по-силен имунологичен отговор.

Имунната система не може да разпознава цели клетки или тъкани като чужди. Тя може да разпознава единствено достатъчно големи молекули. Когато чужда за организма макромолекула попадне в него, тя бива накъсвана на малки фрагменти, които клетките на имунната система могат да разпознаят. Тези фрагменти се наричат епитопи, а чуждата молекула и/или нейните фрагменти – антиген(и). За да бъдат разпознати антигените, те трябва да бъдат представени на имунните клетки. Това става като антигените биват свързвани на повърхността на специални клетки, нар. антиген-представящи клетки. Антигенът, намиращ се на повърхността на антиген-представяща клетка, може да бъде разпознат от други имунокомпетентни клетки, които осъществяват имунологичният отговор срещу този антиген.

Имунната функция се осъществява непосредствено от специализирани клетки, наречени имунокомпетентни клетки. Основните инунокомпетентни клетки в човешкото тяло са Т- и В-лимфоцитите, макрофагите и NK-клетките.
 

2.3. Т-лимфоцити


Т-лимфоцитите узряват в тимуса, откъдето идва и названието им. На повърхността на клетъчната си мембрана носят различни рецептори, имащи отношение към тъканната съвместимост; разпознаването на антигени; рецептори, насочващи лимфоцитите и др. Обособяват се следните по-важни субпопулации лимфоцити:

NEWS_MORE_BOX

 

  • Т-клетки помощници (Т-хелпери): секретират фактори, стимулиращи пролиферацията и диференциацията на други имунокомпетентни клетки. Имат централна роля за осъществяване на имунния отговор. Т-хелперите са мишена за вируса на СПИН, който по този начин неутрализира имунната система.

 

  • Т-клетки убийци: разпознават клетките, носещи даден антиген и ги убиват като формират пори в мембраната им, през които клетъчното съдържимо се излива в междуклетъчното пространство. Осъществяват отхвърлянето на присадка.

 

  • Т-помнещи клетки: осъществяват имунологичната памет.

 

  • Т-супресори: важни са за имунологичния толеранс и развитието на автоимунни заболявания.

 

2.4. В-лимфоцити

В-клетките се формират от клетки-предшественици в костния мозък. В зависимост от рецепторите, експресирани на повърхността им се делят на няколко типа. Основната им функция е да синтезират антитела, които неутрализират съответните антигени. До срещата им с антиген В-лимфоцитите са неактивни. Когато разпознаят антиген, В-клетките пролиферират до т.нар. плазматични клетки – крайният етап от диференциацията на В-клетките. Плазматичните клетки усилено синтезират имуноглобулини, които осъществяват хуморалния имунитет. Важна субпопулация е тази на т.нар. В-помнещи клетки, които осъществяват имунологичната памет. Те живеят дълго и при повторно срещане с даден антиген осигуряват бързата пролиферация на плазматичните клетки и освобождаването на антитела срещу този антиген.