1. Каква функция изпълнява имунната система?

Имунитетът (от лат. immunitas – защитеност, неприкосновеност) се дефинира като невъзприемчивост на организма към несвойствени за него макромолекули (молекули с голяма молекулна маса, големи молекули), продукт на чужда генетична програма. С други думи, това означава неговата способност да се противопоставя на навлизането на чужди за него микро- и макроорганизми (напр. паразити), да се бори с инфекциите и да ги елиминира, както и да елиминира възникнали в него патологични клетки и образувания (напр. тумори), за да съхрани своята генетична програма и уникалност. Тази функция се изпълнява у висшите организми и човека от имунната система.
 

2.  Как се осъществява имунната функция?


 

Имунитетът се разделя на два основни вида – вроден и придобит имунитет.
 

2.1. Вроден имунитет

Вродената имунна система осъществява неспецифичния имунитет. Тя е еволюционно по-стара – налична е още при растения и безгръбначни животни. Реагира на различни патогени по аналогичен начин, т.е. неспецифично. Имунният отговор на вродената имунна система е незабавен и максимално интензивен. При нея липсва имунологична памет.

Включва следните по-важни клетки и структури:

 

  • анатомичните и физиологични бариери, възпрепятстващи проникването на патогени в организма – епителното покритие на тялото, мукозната обвивка на вътрешните органи и слъзния филм върху очите;

 

  • системата на комплемента – биохимична каскада, която се отключва при навлизане на чужди организми или продукти от тяхната обмяна в макроорганизма и завършваща с разрушаване на чуждата клетка или навлизане на мястото на инфекцията на клетки, предизвикващи възпаление. Повечето компоненти от системата на комплемента се синтезират в черния дроб. Системата на комплемента допълва и подпомага придобития имунитет.

 

  • макрофаги и фагоцити - те поглъщат цели (фагоцитират) чуждите клетки, които се разграждат в специални образувания нар. фагозоми. Във фагозомите става накъсване на чуждите макромолекули на фрагменти, подходящи за представяне на другите имунокомпетентни клетки. Някои макрофаги са фиксирани, докато други могат да се придвижват из тялото.

 

NEWS_MORE_BOX
  • мастоцити – разпръснати са из съединителната тъкан и мукозата и съдържат вещества, които обуславят алергичните реакции. При среща с алерген настъпва дегранулация, при която съдържащите се в гранулите им хистамин, хемокини, цитокини и друго медиатори се освобождават в кръвообращението и предизвикват алергична реакция.

 

  • NK-клетки (natural killer cells, клетки естествени убийци; те и Т-клетките убийци са два различни вида клетки) - основни функции на NK-клетките са разрушаването на клетки, инфектирани с вируси и откриването и унищожаването на раково изродени клетки на организма. Счита се, че NK-клетките са основните клетки на противотуморната защита.

 

  • дендритни клетки – това са фагоцотиращи клетки, наличини в тъкани, контактуващи с външната среда.

 

  • процесът на възпаление се разглежда като неспецифичен отговор на имунната система към инфекция или външно дразнение – химично, топлинно, механично и т.н.