Лигавиците – клетъчните покривки, които тапицират дихателните пътища, стомашно-чревния тракт и пикочо-половата система. Те образуват бариера между вътрешността на организма и околния свят, възпрепятстват навлизането на чужди агенти и са дарени със собствена имунна система. Тя притежава особени характеристики, отличаващи я от централната имунна система. Те имат ключова роля както в предпазването ни от болест, но така и понякога допринасят за възникването на такава.


Едно от разделенията на имунната система е на клетъчна и хуморална (с намиращи се в телесните течности вещества). Те, разбира се, са взаимосвързани и действат съвместно. Например антиген представящите клетки са клетки, които разпознават чуждите агенти и ги представят на Т-лимфоцитите; последните „взимат решение“ дали ще се активират и ще подадат сигнал на В-лимфоцитите да произведат специфични антитела срещу тези чужди вещества. Характерни за лигавиците са антителата от тип IgA.


Реактивност и толерантност


Все още не съществува пълно разбиране върху това как лигавичната имунна система прави разлика между опасните патогени (болестопричинители, например бактерии) и безобидни външни фактори от средата, както и коменсални, неболстотворни, микроорганизми. Стимулиране на толеранс, поносимост, към дадени чужди агенти е един от основните механизми в това отношение.


Един от начините за толеранс е способността да се отстраняват чуждите вещества без развитието на увреждащ тъканите имунен отговор. В същото време, в лигавиците има и регулаторни клетки, които допринсят за усилването или потискането реактивността на антиген-специфичните клетки и техните еракции.


Лигавична имунна регулация и имунопатология

Съществуват няколко нива на имунна лигавична регулация с помощта на сложно взаимодействие между вродените и придобити имунни механизми:

 

  • Природа на антигена – например активно реплициращите се (размножаващи се) микроби е по-вероятно да предизвикат значима имунна реакция.
  • Лигавични цитокини – клетъчно активни вещества – клетки в лигавицата като дендритни клетки, мастоцити, еозинофили, макрофаги и други произвеждат предварително формирани активни вещества, които подготвят средата за оределена насока на имунния отговор – към реактивност или толеранс.

Гореописаното е само бегъл поглед, капка в морето от огромната роля, която лигавичният имунитет играе в поддържане хомеостазата на организма.


Макар и произхода на повечето лигавични имунни заболявания все още да остава по-скоро неизвестен, има многофакторно обусловени стимули за възникването им, включително и генетична предразположеност с определен тип имунна реактивност на лигавицата.


Имунно-свързани болести на лигавиците

  • Възпалитени болести на червата

Има две основни такива – болест на Крон и улцерозен колит. И двете представляват хронични, отчасти припокриващи се, тъканно-деструктивни болести със симптоми като стомашна болка, диария, кървави изпражнения, загуба на тегло и възпаление на червата.


Произходът не е точно определен, но съществуват доказателства, които предполагат, че нарушение в имунната защитна бариера на червата може да лежи в основата, започнало като неадекватен и продължил дълго време отговор към безобнидни, коменсални, бактерии.

  • Бронхиална астма

Алергичните заболявания се дължат на пресилен имунен отговор от II тип Т хелперните лимфоцити срещу иначе безобидни антигени от средата при генетично предразположените хора. Тип I хелперните Т-лимфоцити работят в противовес на II тип и намаляват антиген-стимулираната еозинофилия в дихателната лигавица.


Добрата поносимост на краве мляко в детска възраст корелира с присъствието на регулаторни и тип I Т-лимфоцити, което има превантивна стойност в развитието на алергичните болести.

  • Хранителна алергия

Изразява се в абнормен, IgE-медииран имунен отговор към погълнати хранителни продукти. Случва се у до 8% от децата под 3-годишна възраст и средно около 2% от възрастните хора.


Свръхпродулцията на IgE в лигавицата сенсибилизира мастоцитите и базофилите и улеснява тяхната дегранулация при среща на хранителния алерген, с освобождаване на биологично-активните молекули, водещо до появата на симптомите.


По-голямата честота на тези алергии при малките деца се асоциира с незрялостта на имунната система и бариерната ѝ роля в гастроинтестиналния тракт. Изследванията предполагат, че кърменето стимулира орален толеранс и има защитна роля по отношение на хранителна алергия и атопичен дерматит у малките деца.


Роля на витамин А и ретиноева киселина в лигавичния имунитет

Наскоро се установи, че витамин а А и неговите метаболити имат имунорегулаторна роля в лигавиците. Те са източник не само на значими позитивни и негативни сигнали за фина настройка на лигавичния имунитет, но и предплагат евентуална терапевтична ниша за тези болести.