Диафрагмалната херния представлява съвкупност от патологични състояния , при които части от коремните органи (най-често части от стомаха, тънкото и дебелото черво, а в по-тежки случаи дори черен дроб и слезка) попадат в гръдната кухина, поради една или друга причина, и притискайки сърцето и белите дробове причиняват съответна симптоматика. Заболяването е нетипично и диагнозата се поставя трудно, поради флуктуиращата симптоматика, която засяга гръдни органи. Най-често пациентът бива препратен от личния лекар при кардиолог или пулмолог, но поради отсъствието на увреждане в тези органи, лечението опира в камък и диагнозата остава грешна или непоставена.

 

Какви са симптомите при диафрагмална херния и как се открива?


В зависимост от тежестта на заболяването симптомите силно могат да варират. Най-типичните от тях са епигастрална или ретростернална болка (в областта на слънчевия сплит и гръдната кост), болки в коремната област, трудно преглъщане, гадене, повръщан, регургитация (връщане на стомашно съдържимо в устната кухина, поради разхлабване на долния езофагеален сфинктер), което обуславя лош дъх, възпаление на хранопровода (езофагит), възпаление на гълтача и ларинкса (фарингит, ларингит), парене, гастрит, язва и много други. При подобна симптоматика е сравнително лесно за личния лекар да насочи пациента.

 

Съществуват обаче и екстраорганни симптоми (симптоми, засягащи органи, различни от тези, претърпели изменения), което прави диагнозата често изключително трудна. При притискане на сърцето и белите дробове, най-често се наблюдават различни видове аритмии (особено често екстрасистоли, които пациентът описва като „прескачане на сърцето“ ; „спиране на сърцето за момент“ , тахикардия, мъждене, рядко сърдечен арест при вродени, масивни диафрагмални хернии), затруднено дишане, апнеа (внезапно спиране на дишането), задух, в някои случаи, дори отслабен слух (пациентът описва „запушване на ухото“), което е свързано с регургитацията. Връщайки се към устната кухина и фаринкса, стомашните киселини възпаляват лигавицата на фаринкса , при което се смалява отворът на Евстахиевата тръба (около тубариалната сливица) и се получава усещане за заглъхване на ухото/ушите, понякога съпроводено със затруднение в координацията. Поради въздействието на стомашното съдържимо върху лигавицата на хранопровода се наблюдават метаплазични изменения на многослойния плосък невроговяващ епител, които се означават като Баретов хранопровод. Сам по себе си той не е малигнена (злокачествена) формация, но е предпоставка за развитието на такава.


Диагностициране

Диагнозата в практиката най-често се установява случайно по друг повод, поради отклоняващата вниманието екстраорганна симптоматика. Методите за категорично поставяне на диагноза са гастрография, която представлява рентгенографско изобразяване на стомаха (най-често заедно с хранопровод и тънко черво) чрез контраст и фиброгастроскопия. Това е ендоскопско изследване със сонда, която достига до стомаха. Според случая при фиброгастроскопия е възможно вземане на биопсия за установяване наличието на изменения в лигавицата, по които може да се съди за степента на развитие на патологичния процес.

 

Други по-ненадеждни методи, но значително допринасящи правилната диагноза, използвани заедно с горе описаните, са:

 

  • Физикална кардиоаускултация със стетоскоп (преслушване на сърдечните тонове със стетоскоп), при което се наблюдава изместване от традиционните им аускултационни точки и/или перисталтични звуци при сърдечни аускултационни точки, което е червен флаг за лекаря и веднага отваря диафрагмалната херния като възможна диагноза;
  • pH-метрия, при която се провежда мониторинг на киселинността на лигавицата на хранопровода – по принцип, при нормални условия, тя е неутрална или слабо базична. Повишаването й се получава при разхлабване на долния езофагеален сфинктер и рефлукс, което не е сигурен признак за поставяне на диагноза. Вече рядко се използва, но отново е един „жокер“.
  • Компютърната томография също може да се ползва като диагностичен метод, но поради финансови съображения, за съжаление, рядко се назначава, въпреки неинвазивността и ефикасността ѝ.