Ехографията на бъбреците, уретерите и пикочния мехур често е първото образно изследване при диагностицирането на бъбречните заболявания. Ренална ехография трябва да се извръшва при всеки пациент с неопределена абдоминална или ренална болка, бъбречна недостатъчност, уроинфекция, кръв или белтък в урината. Често се налага извършването и на високоспециализирани изследвания като скенер, магнитен резонанс и т.н. Нерядко, случайно или не, се открива една съвсем неподозирана асиметрия в размера на двата бъбрека. 

 

Нормално бъбреците имат дължина около 9-12 см, като по-едрите хора, разбира се, обикновено имат и по-едри бъбреци. Десният може да е малко по-голям от левия. Допустимата разлика обаче не бива да надхвърля два сантиметра. Има разнообразни варианти на диспропорция на двата бъбрека, като в някои случаи това настъпва остро, а в други проблемът дълго време е останал незабелязан поради липсата на симптоми. Тези варианти обикновено са аномалии по рождение.



Състояния, при които единият или двата бъбрека са по-малки

Често се открива малък бъбрек, който е възможно да е бил такъв по рождение и да се дължи дефектно формиране при органогенезата. Единият бъбрек може дори напълно да липсва. Неадекватен растеж на единия или двата бъбрека може да са следствие и на преживяни тежки заболявания, анатомични аномалии на уретера или травми с неговото увреждане. Изоставането в бъбречния растеж може да доведе до намаляване на функцията на органа, до пълно атрофиране или изобщо да не му се отрази.

 

Вторично смаляване на единия бъбрек може да настъпи във всяка възраст. Най-често това се дължи на проблем в неговото кръвоснабдяване. Бъбреците си доставят кръв от бъбречни артерии, които са директни клонове на коремната аорта. При притискане, запушване или разкъсването им се смущава или прекъсва правилното кръвоснабдяване и следват описаните смущения. Обхващането и на двете артерии би направило болестния процес двустранен.

 

Двата бъбрека едновременно се смаляват често и в резултат на двустранни бъбречни заболявания. Хроничен пиелонефрит, гломерулонефрит, хронична бъбречна недостатъчност са само малка част от причните. При тежки форми на например „хипертоничен бъбрек“ смаляването е сериозно и прогресивно до степен на нефросклероза със загуба на функциониращ паренхим.

 

Кога бъбрекът става по-голям?

Единият бъбрек може да нарастне на размери компенаторно в следствие на увреждане на другия. Това обикновено е постепенен процес и е свързано с опитите му да замести недостига в общата бъбречна функция. В тези случаи обаче този бъбрек претърпява смущение във функциите си. Въпреки, че е по-голям, в него се извършва т.нар. хиперфилтрация и това води до трайни нарушения в дейността му.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Единият или двата бъбрека може да наратнат на размери и при остра инфекция или остър активен автоимунен процес в тях. В тези случаи те са със специфични ехографски белези. Самото им нарастване обикновено е свързано с оток на тъканите, изпълване с възпалителни клетки и т.н. Най-често това е придружено с увреда във функцията им двустранно. Тя може да претърпи или не подобрение след отминаване на спешното състояние в зависимост от начина му на протичане и капацитета на самата отделителна система. Хронични системни заболявания, като например захарния диабет, също могат да засегнат бъбреците двустранно с нарастване на техните размери.

 

При запушване на уретера, например при конкремент в него, в бъбрека се задържа опредено количесто урина, водещо до т.нар. хидронефроза. В най-тежките форми на задръжка целият бъбрек се подува. Ако процесът е стар и бъбрекът не се дренира, бъбрекът може да добие гигантски размери. При запушване и на двата бъбрека процесът е идентичен, но води до много по-тежки оплаквания и симптоми, които не могат да останат незабелязани.