Болестта на Крон и улцерозният колит се отнасят към т. нар. инфламаторни интестинални заболявания (IBD – inflammatory bowel disease). И двете заболявания имат автоимунен патогенетичен механизъм. Етиологично, IBD заболяванията имат наследствена компонента и някои фактори на средата също повишават риска – като повишена консумация на мазнини и протеини, понижена консумация на фибри, повишен прием на сол и др. Основните разлики между двете заболявания са, че болестта на Крон, от една страна, засяга трансмурално цялата дебелина на червата, докато при улцерозния колит е засегната само лигавицата. От друга страна, болестта на Крон може да засегне всяка една част на гастро-интестиналния тракт от устната кухина до ануса, като най-често засегнатият сегмент в илео-цекалната клапа, а при улцерозния колит може да се засегне само дебелото черво – различни сегменти от него или панколит.

 

По неофициални данни в България има около 3000 пациенти с инфламаторни интестинални заболявания – около 2000 с улцерозен колит и 1000 с Крон. Лечението на заболяванията е поетапно с 4-аминосалицилати, кортикостероиди, моноклонални антитела и крайният етап е хирургичното лечение чрез резекция на засегнатия сегмент.



Освен гастро-интестиналния тракт, IBD заболяванията могат да засегнат и други части на тялото – очите, фертилитета, междуорганни фистули и др. При около 10% от пациентите с болестта на Крон има засягане на очите, а поради повишената чувствителност на този орган, при някои пациенти първоначалната проява може да бъде именно офталмологична. Различни офталмологични усложнения могат да развият пациентите с болестта на Крон:


Еписклеритът е често наблюдавано усложнение при пациенти с Крон, което представлява възпаление на еписклерата. То се проявява с известна болка, зачервяване на очите, сълзене, червени петънца по склерата и др. За разлика от други състояния, при еписклерита няма замъгляване на зрението или фото-сензибилизация и болката е много по-лека.


Склеритът е друго възможно офталмологично усложнение при Крон. За разлика от еписклерита, при него, освен болезненост, зачервяване на склерата и около нея, се наблюдава и замъгляване на зрението и фотосензитация.


Макар и по-рядко при пациенти с крон може да се наблюдава и увеит.
При кератопатията пък има засягане на коернеята, което често резултира в мехуроподобни изменения.


Често при пациенти с Крон се наблюдава също и просто очна сухота (ketaroconjuctivitis sicca), поради понижена слъзна секреция, която може да е придружена от сърбеж, дразнене, зачервяване. 


Все още не е изяснена връзката между офталмологичните усложнения и болестта на Крон, но е ясно, че освен гастро-интестиналния тракт, заболяването понякога има и екстраорганно засягане. Невинаги обаче възникването на офталмологично усложнение, паралелно с Крон трябва да значи наличие на връзка между двете. Освен това медикаментозното лечение на IBD заболяванията понякога може да има странични ефекти, които да засегнат очите – напр. при продължителна употреба на кортикостероиди може да се развие глаукома или катаракта.


Когато възникналият офталмологичен процес има връзка с Крон или улцерозния колит, то обикновено се подобрява с навлизането в ремисионен период на IBD заболяването.

 

Еписклеритът е най-честото придружаващо офталмологично усложнение при пациентите с IBD. Лечението му е с кортикостероиди и прилагане на студен компреси, като се подобрява с ремисията на IBD. Прилагането на колирни изкуствени сълзи подобрява очната сухота при IBD пациентите. Увеитът е сериозно заболяване, което, ако остане нетретирано, може да доведе до загуба на зрението и глаукома. Лечението е чрез локално или системно приложение на кортикостероиди с цел намаляване инфламаторния респонс, както и атропин и тропикамид, които подобряват симптоматиката.


Най-добрата профилактика на офталмологичните усложнения при IBD пациенти е предотвратяването и контролът на релапс периодите, както и контрол на рисковите фактори за тригериране на релапс – тютюнопушене, мазна, пикантна храна, млечни продукти, емоционален стрес и др.