В резултат на дългогодишно проучване, започнало от 1948 г., американски експерти извеждат просто „уравнение“, което да предоставят на хората, за да могат те сами да изчислят своя риск от сърдечносъдово заболяване. Научният труд е на Националния институт по сърдечно здраве в САЩ и някога е целял придобиване на повече знания за сърдечносъдовите заболявания, инфаркта и инсулта. Проследява здравословното състояние на над 5000 души, като през 1971 г. се включва втора група наблюдавани – децата и съпрузите на първите участници.

Провокирани от нарастването и на без това голямото число на сърдечни заболявания сред американците  - по данни на Центъра за контрол и превенция на заболявания в Щатите – около 800 хил. Са случаите на инфаркт в страната.

Имайки предвид негативната тенденция у нас българите все по-често да гинат от сърдечносъдови заболяване, вече над 60%, и вече изравнения с техния стил на живот по отношение на храненето и двигателната култура, взаимстването на тази формула може да бъде само в услуга. Ползата от изчисляването на собствения риск за сърдечното здраве е, както го дефинират американските експерти, че сами можем да определим колко агресивни е нужно да бъдем при промяната на стила си на живот и предприемането на терапия, за да съхраним, в крайна сметка, за по-дълго собствения си живот и благополучие.
 

1. Възраст

Рискът от сърдечносъдово заболяване, за съжаление, расте с напредване на годините. Това е единственият фактор, който не е по-силите ни да контролираме, но можем можем да балансираме крайното число действайки по другите фактори.

Мъжете трябва да предприемат мерки за укрепване на сърдечносъдовото си здраве задължително с навършването на 45-годишна възраст. Жените разполагат с десет година отсрочка (тоест - от 55-годишна възраст). При тях рискът е зависим от менопаузата. До този период естрогените – женски полови хормони – имат протективен ефект срещу сърдечносъдови заболявания. Тъй като обаче нивата на този хормон драстично падат жените не в по-малка степен стават застрашени от сърдечни заболявания.

Защо рискът расте с възрастта? Проблем е натрупването на мастни плаки в артериите. С възрастта, дори и при здравословен начин на живот, луменът им се стеснява, което и създава много по-рискови условия за блокиране на кръвния ток. При несъобразен начин на живот – неправилно хранене, обездвижване, хроничен стрес дори, вероятността расте в геометрична прогресия.
 


2. Пол

Мит ли е, че мъжете гинат по-често от жените от сърдечносъдов инцидент? До голяма степен това твърдение е вярно. Според резултатите от изследването около 75% от сърдечните инциденти са при мъже.

Все още, не са изведени напълно всички причини за тази полова диференциация на заболяването. Ясно е, че роля тук имат половите хормони. Според изследване, представено в сп. Atherosclerosis два мъжки полови хормона са свързани с повишаването на лошия холестерол, LDL, и повишаване на добрия, HDL. При друго представено в Lancet съществуват гени в Y-хромозомата, която е определяща за мъжкия пол и се носи само от тези индивиди, които залагат също предразположеността към сърдечносъдови заболявания при тях. Каквито и да са факторите, факт е, че при мъжете рискът е много по-голям и борбата срещу сърдечносъдови заболявания трябва да започне много преди навлизане в опасната възраст.

Жените обаче също не бива да се успокояват, той като техните показатели за сърдечносъдов риск след 60-65 години се изравнява с този на представителите от силния пол.
 

3. Общ холестерол

Заслужено или не, според някои, холестеролът е титулуван за един от водещите показатели за сърдечносъдов риск. Гледа се общия холестерол, който включва добър, лош, VLDL, и освен това се следят и триглицеридите.

И това е защото мастните плаки се състоят от мазнини, калций и някои други вещества, а холестеролът е ключов елемент за образуването на тези плаки.
Нормалните стойности на общия холестерол са до 200 mg/dL, за повишен се смятат показателите до 239 mg/dL, а за висок – над 240 mg/dL.

Колкото по-високи са тези стойности, толкова и риска да развиете сърдечносъдово заболяване е по-голям.
 

4. За добрия HDL холестерол

Като споменаваме мазнини в организма, не бива да слагаме всички под един знаменател – лоши или да бъдем крайни. Организмът ни синтезира мазнини, тъй като те са му били необходими за оцеляването и осъществяването на някои процеси.

HDL или липопротеините с висока плътност, които съдържат малка плътна молекула, всъщност се явяват нещо като „пазители“ на артериите от лошите липопротеини. Те ги „улавят“ и извеждат от кръвоносните съдове към черния дроб. Освен това учените смятат, че добрият холестерол ограничава възпалителните процеси, водещи до сърдечносъдово заболяване. Колкото по-висок е вашият HDL холестерол, толкова и рискът за сърцето ви намалява.

Стремете се към HDL над 60 mg/dL. Тези нива имат протективен характер за здравето ви.

Падне ли добрият ви холестерол под 40 mg/dL, то веднага се погрижете за промени в храненето си и двигателния си режим, с помощта на които да промените в положителна насока тези стойности. Под формата на бърза справка, това може да стане като увеличите приема на омега-3 масти киселини, чрез консумация на мазни видове риба, ограничите консумацията на храни съдържащи наситени мазнини и прости въглехидрати, и започнете да се захванете със спорт.

NEWS_MORE_BOX


 

5. Били ли сте някога пушач?

Неприятната истина е, че никотинът и някои други субстанции, които се поглъщат с цигарения дим влияят на сърдечносъдовото здраве и повишават риска от атеросклероза. Дори и да сте пушили за кратък период в живота ви, цигарите са стеснили лумена на артериите ви. За щастие, прекратяването на този навик, независимо колко дълго сте му били отдадени, действа положително.
 
Статистическите изчисления показват следното:

  • Отказването от цигарите намалява риска от развитие и фатален изход от сърдечно заболяване.
  • Понижава риска от стесняване на артериите.
  • От полза е за процесите, които възстановяват кръвоносните съдове от нанесените увреждания.
     

6. Артериално налягане

Не е тайна, че хората с високо кръвно налягане са застрашени от съдов инцидент. А над половината от българското население страда от високо кръвно налягане. По-добър ориентир за сърдечносъдов риск са стойностите на систолното налягане – това, което измерва налягане в артериите при свиване на сърцето. (Диастолното измерва налягането в артериите между сърдечните удари, когато сърдечните мускули са отпуснати.)

С възрастта систолното налягане расте, което е свързано с уплътняването на артериите и втвърдяването на стените им.

Стойности, по които можете да се ориентирате за риска си:

  • Нормални са тези под 120 mm Hg;
  • За прехипертензия се смятат тези между 120 и 139 mm Hg;
  • Високо кръвно налягане І степен – 140 – 159 mm Hg;
  • Високо кръвно налягане ІІ степен – над 160 mm Hg.


И трябва да знаете, веднъж предписана ли ви е терапия за контрол на кръвното налягане приемът на хапчетата трябва да не се пропуска. Ако терапията не действа, тя трябва да се коригира от лекуващия ви специалист!
 

7. Страдате ли от диабет? И да не страдате следете кръвната си захар!

Диабетът е изключително коварно заболяване, което отключва редица други в организма. Рискът от развитие на сърдечносъдова болест е най-малкото два пъти по-голям, в сравнение с хората без диабет.

Трябва да се знае, че високата кръвна захар спомага отлагането на мазнини в артериите, което и залага атеросклерозата.

Повече относно личния си риск от развитие на сърдечносъдово заболяване можете да научите от Вашия доверен личен лекар.