1. Илеус е...

Илеусът е сред едно от най-опасните заболявания, които грозят човешкото съществувание. В българската медицинска литература се среща и под името чревна непроходимост. На практика това се явява заболяване - подсиндром на острия хирургичен корем, което само по себе си говори за сериозността на болежката и колко опасни могат да бъдат нейните усложнения. Характеризира се с нарушение в чревния пасаж, нарушение в моториката на червата, повишена секреция в чревния лумен и респективно намалена резорбция. В последствие се създава благоприятна среда за развитие на бактерии, което от своя страна може да доведе до перитонит.

 


Специалистите по хирургия през изминалите години са споделяли, че перитонитът е едно от най-опасните заболявания. Известен е аформизмът, че навремето старите хирурзи са се страхували от Господ и перитонита, а в наши дни се страхуват само от перитонита. Причината е, че перитонитът е изключително обширно понятие и за поставяне на точната диагноза и определяне на точния причинител за развитието му нерядко е необходимо извършването на диагностична и съответно терапевтична експлоративна лапаротомия. 

 

2. Причини за перитонит

Причините за развитие на перитонит могат да бъдат описани в две основни групи - предразполагащи и провокиращи фактори. Първата група на предразполагащи фактори ангажира състоянията на вродени малформации в червата, предразполагащи към запушване или друг вид нарушение в чревния пасаж, наличие на туморни маси или поглъщане на чужди тела, неразградими в стомаха и червата, водещи до спонтанно запушване на чревния лумен. Последното се среща особено често при малки деца, които поглъщат детски играчки. Именно заради това родителите винаги трябва да стоят нащрек, когато техните наследници си играят с неорганични играчки. 

 

Към групата на провокиращи фактори за развитие на илеус може да се отбележат състоянията на:

 

  • хипокинезия - обездвижен начин на живот, например при пациенти, боледуващи на легло дълго време;
  • хиперкинезия, но не от прекалено много спорт, а внезапно и рязко движение с много сила в коремната кухина, причиняваща повишение на вътрекоремното налягане,
  • както и прекалено голям прием на трудносмилаеми храни и други.

 

3. Класификация на перитонита

Съвременната класификация за илеус е поставена от Алберт Луканов, български хирург, роден в Швейцария, което личи по името му. Той определя класификационно отделните видове илеус, които запазват своята актуалност и в съвременните журнали по оперативна хирургия. Според него илеус може да бъде два основни типа - механичен и динамичен.

 

Първата група - механичен илеус, отговаря за тези състояния на чревна непроходимост, които се развиват след остро запушване на чревния лумен. В този аспект той разделя групата на механичен илеус на други три подгрупи:

 

  • обтурационен - запушване,
  • адхезионен - срастване в червата,
  • и странгулационен - тип чревна непроходимост, който може да се развие вследствие на инвагинация на черво или волвулус - преплитане на чревни бримки.
  • Съществуват още една група странгулационен илеус, която се развива най-често като усложнение на херния на коремната стена с инкарцерация, откъдето идва и името на подгрупата - странгулационен илеус инкарцерата. Развива се нарушение в чревния пасаж при пролабирали хернии, които инкарцерират, подобно на туморна формация на корема, която не позволява репониране на херниалното съдържимо.

 

Втората основна група илеус е динамичната форма. Тя се разделя на две подгрупи - паралитичен и спастичен. И при двете подгрупи общото е, че има нарушение в нервната проводимост на червата. В последствие се нарушава моториката по следните два начина - изцяло липсващи движения и отпусната мускулатура на червата при паралитичната форма на динамичния илеус и спазъм в мускулатурата от стената на червата, при което се развива спастичен динамичен илеус

 

4. Какви са симптомите на илеус?

NEWS_MORE_BOX

 

Клиничната картина на илеус е много драматична. Тя започва с фазата на илеусния вик, която трае средно около 12 часа и е съпроводена със силни кинжални болки в областта на корема, съпроводени с неконтролиран вик от пациентите. Втората фаза на клиничната картина е свързана с интоксикационен синдром, който се развива вследствие на бактериалната инвазия и повишената секреция, и съответно понижена резорбция от чревния лумен. Червата постепенно се раздуват и стават силно болезнени. Развива се метаболитна ацидоза или алкалоза, дисбаланс във водно-солевото съотношение, дисбаланс в състоянието на електролитите и силно бактериално размножение.

 

Особено характерно е при илеус на високите етажи на стомашно-чревния тракт да се развива тотално разбъркване на електролитните нива - понижение в нивата на калий, натрий и хлор. Това от своя страна носи риск от развитие на РПН - ритъмно-проводно нарушение с последваща тахикардия, камерна и надкамерна тахикардия, синусова тахикардия или развитие на предсърдно мъждене, всичките от които са опасни състояния за човешкото здраве. 

 

Третата фаза от клиничната картина се отбелязва като терминална фаза, тоест крайна спирка от развитие на заболяването. Обикновено се развива 36 часа след начало на заболяването. Касае се за период на силна бактериална инвазия, растеж и размножаване, което води до развитие на перитонит и остър хирургичен корем. Ако пациентите не бъдат настанени в болнично звено с хирургични грижи и не бъде проведена хирургична операция, последствията за пациента са фатални.

 

5. Как може да се постави диагнозата?

Диагнозата основно се поставя на база анамнеза. Ако пациентите са докарани в безсъзнателно състояние, анамнезата се снема от техни близки. Ако липсват близки роднини или близки хора до пациента, се провеждат образни изследвания с ехограф и рентген за установяване на хидроаерични нива в чревния лумен.

 

След цялата тирада по изпълнение на диагностичните критерии, ако диагнозата не може да бъде поставена само от анамнеза и оглед, пациентът се насочва към най-близкото отделение по обща хирургия или специализирана коремна, където да бъде проведена спешна лапаротомия с възстановяване на чревния пасаж и перитонеален лаваж. За опитните хирурзи поставянето на диагнозата е изключително стандартна процедура, тъй като при първия поглед още може да се забележат добре очертани чревния бримки по повърхността на коремната стена, които са изпълнени с газ. Достатъчно е и провеждането само на палпаторен тест по стената, за да се постави диагнозата и да се пристъпи към оперативно лечение в спешен порядък.