По пътя на своята обработка и абсорбция в храносмилателния тракт, храната изминава дълъг път. Блокирането на пасажа на съдържимото се означава като илеус или чревна непроходимост и е спешно животозастрашаващо състояние в медицината, което изисква бърза намеса. При липса на лечение в блокирания сектор продължава да се натрупва съдържимо, което в крайна сметка води до перфорация на червото и изливане на фекални материи в коремната кухина. Фецесът е богат на разнообразна бактериална флора, която предизвиква перитонит – възпаление на коремницата, покриваща вътрешните органи, което без спешна хирургична намеса води до летален изход.

 

Най-общо илеусните състояния могат да бъдат разделени в две групи – същински илеус и псевдо-илеус или т.нар. паралитичен илеус. При същинските илеусни състояния се касае за обструкция на стомашния или чревния лумен, поради наличието на механична пречка:


 

Сраствания, резултат от хирургични интервенции;

 

Хипертрофични цикатрикси, формирани при ремисия на улцеративни изменения;

 

Болест на Крон;

 

Хернии;

 

Волвулус;

 

Дивертикулит – възпаление на дивертикул (джобовидно изменение в стената на гастро-интестиналния тракт);

 

Карциноми на различни части от червата, както и екстраорганни карциноми, компресиращи червата и стесняващи техния лумен;

 

Интусусцепция – най-честата причина за илеус при деца под тригодишна възраст. Представлява „вмъкване” на част от червото в друга съседна негова част;

 

При деца и психично болни пациенти трябва да се има предвид и възможността от поглъщане на чужди тела, които също могат да са причина за илеус (играчки напр.);

 

Паразитози (напр. масивна инвазия с аскарис);

 

Пилорна стеноза;

 

При паралитичния илеус няма механична чревна обструкция, но липсва перисталтика, поради нарушение в предаването на импулсите, поради увреда на нервите или мускулите. Наблюдава се постоперативно преходно, поради което се прилагат прокинетици (хидрофилни антихолинестеразни медикаменти – Neostigmine, Pyridostigmine, Distigmine). Паралитичен илеус може също да се наблюдава при прием на различни медикаменти – опиоидни аналгетици, трициклични антидепресанти (amytriptyline, imipramine). Други причини могат да бъдат хранителни отравяния и наркотици. Такова нарушено нервно предаване може да се наблюдава и при някои заболявания – напр. при Паркинсонова болест. При възрастни хора рискът от развитие на паралитичен илеус е по-висок, поради нормално понижената перисталтика – затова е добре да се избягва употребата на медикаменти, които допълнително я забавят при тази група.

 

В зависимост от засегнатия сегмент, симптоматиката при илеуса може да бъде различна – при засягане на тънкото черво симптоматиката обикновено е по-остро изявена с остра периумбиликална коликообразна болка, подуване, повръщане на стомашно съдържимо, а по-късно и на чревно, фекалоидно съдържимо. Наблюдава се още констипация, липса на газове и апетит. При дебелочревния илеус, поради по-големия диаметър на лумена, обикновено симптоматиката е прогресираща и се дължи на карциноми – констипация, подуване, липса на газове, а по-късно повръщане. Обикновено пациентите не обръщат внимание на първоначалните симптоми, докато туморът не прогресира до напреднал стадий. При обструкция, поради хипертрофична пилорна стеноза, обикновено се наблюдава гадене и повръщане рано сутрин, а повърнатата материя е от предишния ден.

 

Диагнозата на първо място се поставя при физикален преглед – наблюдава се силно подуване на корема и липсваща перисталтика при аускултация (когато се касае за паралитичен илеус) и високочестотни перисталтични звуци (при механичен илеус), но това е относително, тъй като при продължителен механичен илеус нарушеното оросяване на чревната лигавица води до понижена перисталтика. При перфорация се развива и остър хирургичен корем. Анамнестично трябва да се има предвид приемът на определени медикаменти, както и скорошни операции. Образно се ползва рентгеново изследване, ехография и компютърна томография.

 

При нетретиране се развива хипоксия и тъканна некроза, която води до отслабване на чревната стена и в крайна сметка до перитонит и сепсис.

 

Третирането на илеуса зависи от неговия вид – при механичния илеус, ако се касае за парциална обструкция (т.е. „запушването” е непълно и известно количество съдържимо преминава) се препоръчва бедна на фибри диета. Възможен е приемът и на прокинетици. При тотална обструкция лечението е оперативно и включва отстраняването причината за обструкция или ексцизия на обструктиралия участък. Когато този участък е по-голям се налага извеждането на колостомия в предната коремна стена. Прилага се също стентиране, ако пациентът е противопоказан за екстензивни абдоминални операции, така че да се поддържа отворен чревния лумен. При паралитичния илеус се прилагат прокинетици, които подобряват перисталтиката. Междувременно при илеусните състояние е необходимо въвеждането на назо-гастрална сонда за дренаж на стомашното съдържимо, както и парентерално (венозно) хранене.

 

В заключение, илеусът е спешно медицинско състояние, което изисква бърза намеса, но с достатъчно опции за третиране.