Храномилателната система при човека представлява една много дълга тръба, която в определени части се разширява или стеснява. Към нея се числят и жлези, които помагат за храносмилането. Тънките и дебелите черва са крайните участъци на тази „ тръба” и през тях храната минава най-бавно, тъй като там подлежи на най-много обработка, за да може да бъде усвоена.

 

Придвижването на храната в червата се осъществява благодарение на тяхната перисталтика (движение, което се извършва от гладката мускулатура, намираща се в стената им). Ако нещо попречи на тази перисталтика и тя се забави или спре, червата се запушват.


 

Илеусът е медицински термин, с който се означава чревната непроходимост. Илеус се казва и състоянието, при което поради наличието на някакво препятствие (най-често тумор) чревното съдържимо не може да стигне до изхода на храносмилателния тракт. Това състояние е животозастрашаващо и лечението му е от спешен порядък.

 

Илеусът в 70% от случаите засяга тънкото черво и в около 30% - дебелото. Като цяло има два вида илеус - паралитичен и механичен.

  • Често след операция по различен повод се предписват медкаменти, които повлияват гладката мускулатура и водят до забавяне на чревната перисталтика и възникване на паралитичен илеус. Такива са морфинът, оксикодонът, някои видове антидепресанти. Друга причина за такъв вид илеус е нарушеното кръвоснабдяване на чревната стена, което може да бъде предизвикано от нараняване в коремната област, бъбречна или жлъчна колика. Болестта на Паркинсон засяга нервите и мускулите и затова може да е предпоставка за паралитичен илеус.
  • При механичия илеус чревната непроходимост се образува поради някакво препятствие, което не позволява на чревното съдържимо да премине. Най-често такава причина е злокачествено заболяване на самите черва или в близка до тях област. Възпалението (като например болестта на Крон) също е причина за такъв тип илеус.

 

Симптомите не са специфични и могат да се открият и при други болести, свързани с гастроинтестиналния тракт. Клиничното проявление на илеуса много зависи и от нивото, на което се е образувало стопирането на чревното съдържимо. Някои от симптомите са: коремна болка, загуба на апетит, чувство за пълнота, запек, невъзможност за изпускане на газове, подуване, гадене, повръщане. Ако пациент, особено след операция, усети някои от тези симптоми, незабавно трябва да уведоми лекуващия го лекар.

 

Как се поставя диагнозата илеус?

При прегледа пациентът се разпитва за всички рискови фактори, които могат да доведат до това състояние. От много важно значение е клиничният преглед. Палпацията (опипването) на коремната област показва колко е напреднала чревната непроходимост - колкото по-чувствителен и напрегнат е коремът, толкова по-напреднал е илеусът.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Друга важна крачка е аскултацията на корема (чрез стетоскоп се слуша перисталтиката на червата - дали е нормална, едва доловима до липсваща или засилена). В помощ влизат и ултразвук на коремни органи, скенер, рентген.

 

Опасни усложнения на илеуса са некрозата и перфорацията. Ако обструкцията (запушването) нарушава нормалното кръвоснабдяване на чревната стена, тя спира да се храни и загива - некроризира. Това я прави уязвима и може да се стигне до изтичане на чревно съдържимо в коремната кухина и развитие на перитонит.

 

Лечението зависи от това дали чревната непроходимост е пълна или непълна. Ако се докаже, че е непълна, то се опитват първоначално консервативни мероприятия, които да спомогнат очистването на червата. Ако това не помогне или илеусът е пълен - предприема се незабавно оперативно лечение.

 

Когато се диагностицира паралитичен илеус първо се търси причината за него - например медикаменти.

 

Неоперативното лечение на илеус, без значение от вида му, е възможно само в ранните му стадии. Ако е напреднал се предприема незабавно оперативно лечение.