Какъв е механизмът на заразяването с  йерсиния?


Устата е входната врата. Бактериите достигат тънкото черво и проявяват афинитет към последната част на тънките черва (илеум) и апендикса. Прилепват се и проникват в клетките на тънките черва (ентероцити), навлизат в lamina propria (мембрана, която разделя епителната тъкан от подлежащата ѝ съединителна тъкан), размножават се в лимфните тъкани, с формиране на улцеро-некротични огнища в мукозата. След това достигат лимфните възли в близост до червата и ако преодолеят тяхната бариерна функция, нахлуват в кръвта и болестния процес се разпространява с възникване на възпалителни гнойни огнища (холангит, перитонит, абсцеси). Ендотоксинът (токсинът, който се освобождава при разрушаването на Грам отрицателните микроорганизми) е отговорен за общотоксичните прояви.


Какви патологични промени предизвиква йерсиниозата?



Лигавицата на червата е оточна, зачервена, с фибринозни налепи, кръвоизливи и улцерозни промени предимно в хълбочното черво. Промените могат да се дефинират като катарално-десквамативен, катарално-язвен гастроентерит, ентерит или ентероколит. Мезентериалните лимфни възли са уголемени с увеличен обем (хипертрофия) и огнищна некроза на фоликулите. При септичните форми се установява едновременно увеличаване на далака и черния дроб (хепатоспленомегалия), множествени микроабсцеси със склонност към некроза в различии тъкани и органи.


Каква е клиничната картина на йерсиниозата?


Инкубационният период е 7-10 дни. Болестта протича в две фази - остра и подостра с реактивни промени.
Началото най-често е остро, с токсиинфекциозен синдром. Температурата се повишава до 38- 39°С, съпроводена с треска, мускулни болки (миалгии), болки в ставите (артралгии), главоболие и световъртеж. Част от болните имат катар на горни дихателни пътища и дифузно зачервяване на гърлото. Доминиращи в клиничната картина са проявите от страна на стомашно-чревния тракт - коликообразни коремни болки, повръщане и диариен синдром с течни воднисти изпражнения.

 

Често по кожата се появява обрив - точковиден, макулопапулозен (зачервени петна по кожата, преминаващи в подутини) или хеморагичен (с кръвоизлив), разположен симетрично предимно около ставите. Очите са зачервени, езикът е обложен, а след 3-4 дни става „малинов“. Обичайна е хепатоспленомегалията. (едновременно увеличаване на слезката и черния дроб).


Основните клинични симптоми в острата фазa зависят до голяма степен от възрастта и имунитета на пациента и могат да се изявят като:


Гастроентерит или ентероколит - при деца на възраст 3-5 години. Заболяването започва с токсиинфекциозен синдром, повръщане, болки, предимно в дясната част на корема, и диариен синдром: 5-12 дефекации за 24 часа на обилни, зловонни изпражнения с примеси от несмляна храна, често и слуз, последваща дехидратация и ентерална токсикоза. При тежките случаи се отделят обилни примеси от кръв в изпражненията до ректално кървене.

 

NEWS_MORE_BOX


Мезентериалният лимфаденит е по-чест при големи деца и младежи и клинично е неразличим от апендицит. Началото е остро с токсиинфекциозен синдром, температура, главоболие, повръщане, коремни болки, локализирани в долния десен квадрант или дифузни, рязка болезненост при натиск с ръка в илеоцекалната област (връзката между хълбочното и сляпото черво), изразена левкоцитоза (повишаване на броя на левкоцитите в кръвта).


Септична форма - среща се най-често в напреднала възраст и при пациенти със слаб имунитет. Диспептичните симптоми (гадене, повръщане, разстройство) са слабо изразени, водещ е токсиинфекциозният синдром. Температурата е висока, периодично прекъсваща, съпроводена с треска, изпотяване, артралгии, миалгии, главоболие, болки в гърлото и силна отпадналост. Налице е хепатомегалия (увеличен черен дроб), често и умерен иктер (жълтеница). На 2-3-ия ден се явява обрив - макулопапулозен или петехиален (точковидни кръвоизливи), предимно около ставите. Възникват множествени абсцеси в белия дроб, черния дроб, слезката, главния мозък, костите и ставите. Характерни са промените в кръвната картина - значителна левкоцитоза с неутрофилия (увеличен брой на неутрофилите на фона на нормален брой левкоцити), олевяване (увеличение на незрелите гранулоцити в периферната кръв) и силно увеличена скорост на утаяване на еритроцитите.